Урок за начинаещи в световния дебат

Разбирате ли защо световно известни икономисти, включително носители на Нобелови награди, са на противоположни мнения в дебата за пакета за стимулиране на икономиката и какво трябва да се прави за рецесията? Не само американците, но и хората навсякъде са объркани, най-вече защото икономистите, които пишат и говорят какво трябва да се прави, имат такива големи разногласия.

Има две основни идеологически школи. Едната група е под широкия чадър на икономистите от школата на Чикаго или Австрия, които са повлияни от ученията на Фридрих Хайек (1899-1992) и Милтън Фрийдман (1903-2007). Членовете на другата група са общо познати като Кейнсианци, които възприемат много от ученията на Джон Мейнард Кейнс (1883-1946) и неговите последователи.

Рецесиите/депресиите са обикновено резултат от прекаленото увеличение на кредита и/или инфлация, най-често причинени от централните банки (например, Фед в САЩ). Главната причина за текущия спад беше спекулативния балон на недвижими имоти в САЩ, Великобритания и много други страни, балон, който се разви, защото прекалено много пари се вливаха в недвижими имоти, съчетано с разхлабване на кредитните стандарти.

Икономистите от Чикагската/Австрийската школа правилно отбелязват, че веднага след като Централната банка спре излишните пари и създаването на кредит, свободният пазар ще се коригира сам като позволи на цената на надценени активи (напр. имоти в текущата рецесия) да падне до равновесно ниво, където търсенето и предлагането ще се срещнат и икономиката ще започне отново да расте. Техните съвети обикновено се основават на сравнително пасивна роля на правителството. Тя би могла да включва намаляването на високи нива на данъците върху труд и капитал, които са намалили стимулите за работа, спестяване и инвестиция, и някакво увеличение на обществената мрежа за сигурност, която да снабди със спешна помощ семействата на тези, които са изгубили работата си и т.н.

Кейнсианските икономисти правилно твърдят, че по време на рецесия инвестициите и харченето от индивиди и бизнеси са под нивата необходими за пълна заетост. Тяхното решение е да се увеличи харченето на правителството, за да се компенсира намаляването на частното харчене.

Чикагските/Австрийските икономисти правилно ще твърдят, че всяко увеличение на правителствените харчения ще трябва в крайна сметка да бъде платено от по-високи сегашни или бъдещи данъци, или инфлация (което намалява стойността на парите). Кейнсианците ще отговорят, че ако има неизползван труд и капитал, и ако правителството може да използва този трудов и капиталов излишък, БВП и данъчната основа ще бъдат по-големи. Освен това, ползите от увеличената заетост и по-високите приходи от данъци може да надвишат дългосрочните разходи (а именно, човешките разходи от безработица) на чакането, докато бизнес цикълът се поправи естествено.

На теория, ако увеличеното харчене на правителството е използвано само за проекти, в които ползите от действието надвишават разходите от допълнителната инфлация и данъчната тежест, Кейнсианците настояват, че повече харчене е полезно. (През 30-те години се е твърдяло от много хора, че дори правителството да наема хора само за да изкопават дупки и после да ги запълват, икономиката ще се подобри. Повечето съвременни Кейнсианци вече не подкрепят подобни прахоснически действия, които явно не работят).

Кейнсианците имат няколко проблема в прилагането на тяхната теория в практическа политика, особено в демократични страни. Те трябва да определят правилния размер на допълнително харчене (колко „стимул" трябва) и после да го похарчат в ранните стадии на рецесията. Опитът е доказал, че повечето допълнително правителствено харчене се случва в късните етапи на рецесията, или даже след като рецесията е свършила.

Това единствено засилва инфлационния натиск, който обикновено се формира след като икономическата активност се вдигне. Друг проблем е това, което икономистите считат за желано увеличение в харченето - тези сфери, които спазват разумни стандарти за разходи и ползи. Те често са доста по-различни от проектите, за които политиците обикновено искат да похарчат пари (възстановяването на футболни стадиони и увеличаването на заплатите на работници, членуващи в синдикати - двете, от които са включени в новия закон за стимулиране).

Много икономисти, които приемат основния Кейнсиански аргумент за използването на труд и капитал, въпреки това бяха против закона за стимулиране, които току-що мина през Конгреса на САЩ, защото много от харченето ще е прахосническо или даже разрушително, като намалява стимулите за продуктивна икономическа активност.

Финансовият свят в днешно време е глобализиран. В последните години САЩ зависеше от Китай, Япония и богатите на петрол страни за купуването на голяма част от дълга й, дължащ се на харчене в дефицит. Това помогна на лихвените проценти да останат ниски и улесни Фед да контролира инфлацията без да ощетява ръста на заетостта. Политиците имаха най-доброто от всички възможни светове: ниска инфлация и пълна заетост като в същото време възможността да увеличат правителствените харчове.

Сега, когато Китай, Япония и основните производители на петрол печелят по-малко долари, които да реинвестират в САЩ, съчетано с факта, че много правителства по света започнаха „стимулиране" и предлагат много повече дълг, въпросът е „Кой ще купи всичкия този нов дълг?" Докато има пренасочване на инвестиции от бизнеса и рисков капитал към държавни ценни книжа, икономическият ръст ще е бавен. Докато централните банки са купувачите от последна инстанция (на държавните ценни книжа), допълнително печатане на пари ще създава инфлация.

Бавен ръст и висока инфлация е познато като „стагфлация", която САЩ изпита в късните 70 години. Кейнсианците нямат разрешение на тази дилема. Чикагската/Австрийската школа имат, но приспособяването е болезнено преди идването на зората. Маргарет Тачър и Роналд Рейгън се изправиха пред предизвикателството преди четвърт век. Има ли такива смели лидери днес?

Автор: Ричард Ран**, Урок за начинаещи в световния дебат*

--------------------------

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 25 февруари 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук . Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев, стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Институте за глобален икономически растеж.

ИПИ „Преглед на стопанската политика”

Бр. 415

 
Публикувана 27 Февруари 2009 г. 15:02:27
 



Новини

25 Април 2017
Инфоцентърът на НАП напомня, че наближава крайният срок за подаване данъчни декларации за доходите от нетрудова дейност
още...
25 Април 2017
НАП напомня, че наближава крайният срок за подаване данъчни декларации за доходите от нетрудова дейност
още...
21 Април 2017
Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните
още...
21 Април 2017
Национален щанд на Международната изложба за хотелиерство и ресторантьорство HOST, 20–24.10.2017, Милано, Италия
още...
20 Април 2017
Бюрата по труда стартираха процедури за кандидатстване на работодатели за преференции по програми и мерки за заетост и обучение на безработни
още...

Още новини