Авансовите вноски през 2009 г. за доходи от стопанска дейност на нетърговци

Лиляна Панева
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДФЛ (ЗИДЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.106 от 12 декември 2008 г.) бе променен редът за определяне и издължаване на авансовите вноски за данъка върху доходите на физически лица, придобити от стопанска дейност. Новият ред за тяхното изчисляване и внасяне е в сила от 1 януари 2009 г.

С какво се отличава той от редът, прилаган за тези вноски през 2008 г.?
За целите на подоходното облагане ЗДДФЛ квалифицира доходите, придобивани от физически лица от стопанска дейност, на две основни категории. Такива са доходите от стопанска дейност, придобивани от:

  • лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ); и
  • лица - търговци по смисъла на ТЗ, включително ЕТ.

Редът, по който се извършва определянето и внасянето на авансовите вноски за посочените две категории доходи, е различен.

Обект на настоящия коментар е редът за определяне и внасяне на авансови вноски за дължимия данък върху доходите от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ. Той се прилага от всички фирми и самоосигуряващи се лица - платци на възнаграждения за такава дейност.

1. Видове доходи от стопанска дейност на нетърговци, облагаеми по този ред

Такива са доходите, определени в чл. 29, т. 1 и 2 на ЗДДФЛ, като получени от:

  • продажби на произведена, преработена или непреработена селскостопанска продукция, диворастящи билки, гъби и плодове, ловни и рибни стопанства;
  • авторски и лицензионни възнаграждения, изобретения, възнаграждения на изпълнители- артисти и др.под.;
  • упражняване на занаятчийски дейности, които не се облагат с патентен данък по ЗМДТ; и
  • упражняване на свободна професия.

В сравнение с реда, прилаган за определяне и внасяне на авансовите вноски за подоходен данък по ЗДДФЛ, дължими от физическите лица за доходите им от този вид дейности през 2008 г., този, приложим от 1 януари 2009 г., е променен съществено. Новият ред е регламентиран в чл. 43, ал. 1 - 8 от закона. В съответствие с променената разпоредба на ал.1 от 43 на закона, за този вид доходи се дължи авансов данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които са задължени да правят за своя сметка самоосигуряващите се лица за месеците на тримесечието, през което е придобит доходът. Когато лицето не е самоосигуряващо се, то дължи авансово данък за разликата между облагаемият си доход и удържаните му задължителни осигурителни вноски.

С това бе решен един продължителен спор между самоосигуряващите се лица и данъчната администрация, който през 2008 г. бе обект и на съдебна процедура и съответно решение на ВАС в полза на администрацията. По този начин през изминалата година, вследствие особеностите на нововъведеното облагане с "плосък" подоходен данък, разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от закона фактически не се прилагаше. В сметките за изплатени суми на самоосигуряващите се лица, издавани по образец, утвърден със заповед № ЗМФ - 42 от 2008 г., не се посочваха сумите на направените от тях задължителни осигурителни вноски.

В този смисъл промяната в реда за авансовото облагане на доходите, получени от стопански дейности по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, е много съществена и принципна. В съответствие с нея през 2009 г. при определяне на дължимите авансови вноски за подоходен данък на самоосигуряващите се лица ще се отчитат текущо дължимите от тях задължителни осигурителни вноски. В случаите, при които платец на доходи по чл. 29 от закона, върху който следва да се начислят авансови вноски, е предприятие или самоосигуряващо се лице, механизмът за практическото приложение на тази разпоредба обаче се затруднява, предвид това, че осигурителните вноски не се правят в момента на изплащане на дохода. Това е наложило като решение на въпроса задължението за авансовото облагане на самоосигуряващите се лица, които осъществяват посочените видове дейности, да е задължение на самите тях.

В резултат на това задълженията на данъчно задължените лица - участници в действия, свързани с авансовото подоходно облагане на самоосигуряващи се лица, се промениха радикално.

1.1. Задължения на предприятията или самоосигуряващи се лица - платци на доходи за дейности по чл. 29 от закона:

При изплащане на възнаграждения за доходи от друга стопанска дейност на самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) предприятията или самоосигуряващите се лица - платци на възнагражденията, не начисляват и не удържат авансово данък върху дохода (чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ). За целта лицата, които го получават, следва да декларират писмено пред платеца му статута си на самоосигуряващо се лице по смисъла на кодекса. В нормативните разпоредби липсва изискване декларацията да е по образец, утвърден от министъра на финансите. Изказани са и експертни становища, според които в такива случаи платците не издават сметка за изплатените суми на лицата. Според експерти обаче те или друг документ от този вид следва да се издава като доказателство за изплатената сума на лицата.

На физически лица, които не са удостоверили пред платците на дохода качеството си на самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, последните следва да удържат данъка по реда, действал през 2008 г. ( на основание ал. 4 във връзка с ал. 5 на чл. 43 от закона).

Внимание: Следователно, при липса на горепосочената декларация от самоосигуряващите се лица, данъкът върху изплащаното възнаграждение за дейности по чл. 29 от ЗДДФЛ следва да се начислява и удържа авансово от платеца на дохода на общо основание. Неудържането му в такива случаи се санкционира с глоба или имуществена санкция до 100 лв. (по реда на чл. 81 от закона).

В такива случаи, както през 2008 г., на облагане с 10 на сто данък подлежи разликата между облагаемия доход, т.е. придобития доход, намален с нормативно признатите разходи и удържаните осигурителни вноски.

1.2. Определяне и внасяне на подоходния данък от самоосигуряващите се лица - получатели на доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ

Лицата, получатели на доходи от стопанска дейност по реда на чл. 29 от закона, които са декларирали писмено пред платеца на дохода статута си на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, сами определят и внасят авансово дължимия си данък (ал. 6 на чл. 43 от закона). Те имат посоченото задължение, независимо от това дали платец на дохода им е предприятие или физическо лице.

Как се осъществява определянето и внасянето на подоходния данък от самоосигуряващите се лица - получатели на доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ?

Подоходният данък, дължим от тези лица, се определя и внася от тях тримесечно (за първите три тримесечия на данъчната година). Внася се до 15-то число на месеца, следващ съответното тримесечие, т.е. до 15 април за първото; 15 юли за второто и 15 октомври за третото тримесечие. За четвъртото тримесечие на годината авансов данък не се внася.

Размерът на дължимия данък се изчислява върху данъчна основа, определена като разлика между получения от лицата облагаем доход за месеците на съответното тримесечие, намален с дължимите от тях за това тримесечие осигурителни вноски по КСО (чл. 43, ал. 1 от закона).

Внимание: Имат се предвид дължимите осигурителни вноски за тримесечието, а не внесените за него авансово осигурителни вноски, т.е. при определяне на данъчната основа, на база която се определят авансовите вноски за данъка, осигурителните вноски се приспадат от нея, независимо от това дали са внесени до момента на изчисляването на данъка, или не .

Това произтича по силата на чл. 30 на ЗДДФЛ, който регламентира реда за определяне на данъчната основа. Според него данъчната основа за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от закона се определя като облагаемият доход на самоосигуряващите се лица за данъчната година се намалява с вноските, които те са задължени да правят за своя сметка.

Той се внася в републиканския бюджет по сметка на ТЗ на НАП по постоянния адрес на лицето (чл. 68, ал. 1 от закона).

За невнесения в срок данък се дължи лихва. Лихвата се дължи само за срока до 31 декември на съответната година, т.е. ако дължимият данък за първото тримесечие на 2009 г. не бъде внесен до края на годината, ще се държи лихва за срока от 16 април до 31 декември 2009 г. включително.

1.3. Определяне и внасяне на авансов подоходен данък за лица с намалена работоспособност

Когато получатели на доходите от стопанска дейност са лица с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, те дължат авансов данък след като облагаемият им доход от всички източници, придобит от началото на съответната данъчна година и подлежащ на облагане с данък върху обща годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесени за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. (чл. 43, ал. 2 от закона). Редът за определяне кога общият облагаем доход на лицата е достигнал посочената сума, след което следва да му се удържа авансов данък, до момента не е определен изрично. Най-вероятно е да се приеме, че лицето - получател на дохода, следва да декларира този факт върху сметката за изплащаните му суми.

Степента на намалената си работоспособност и правото си на такова данъчно облекчение лицата удостоверяват с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, което следва да е валидно към датата/датите на изплащане на дохода им (чл.43, ал.9 на закона). Когато данъкът се удържа и внася авансово от платеца на дохода, това решение му се представя еднократно. По този начин се преодолява съществуващата до края на 2008 г. неблагоприятна нормативна постановка, при която на лицата с намалена работоспособност през годината се удържаше текущо авансов данък, който следва да им се възстанови с годишната им данъчна декларация по ЗДДФЛ.

Инфобизнес бр. 9,10/ 2009

 
Публикувана 12 Март 2009 г. 15:03:11
 



Новини

05 Декември 2017
Регионални профили: показатели за развитие 2017
още...
17 Ноември 2017
Уебинар „Пазарни възможности за европейския земеделски бизнес, в контекста на Споразумението за свободна търговия ЕС–Япония”
още...
10 Ноември 2017
Българо-турски агробизнес форум
още...
09 Ноември 2017
Предложени са промени в Закона за туризма
още...
09 Ноември 2017
БТПП издава сертификати на класираните фирми в ТОП 100 и ТОП 1500+
още...

Още новини