Пазарни играчи, които и искат съдията „да ги подпира”

Наскоро в общественото пространство излезе наяве конфликт между български производители, представени от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и големите вериги супермаркети като Билла, Кауфланд, Метро, Хит и др. На 25 март КРИБ представиха оплакванията си пред Комисията за защита на конкуренцията, че веригите имали неконкурентни практики при договаряне на търговията помежду им: „поставяне на ултимативни условия за увеличаване на размера на отстъпките, налагане на високи входни такси, изискване за финансово участие в издаването на рекламни брошури, за организиране на рекламни мероприятия, логистика и др."[1]Казано накратко, КРИБ протестират против настояването на веригите за по-големи отстъпки. Те твърдят, че веригите ги изнудвали, което щяло да ги докара до фалит. Трябвало да има „равенство на пазара" чрез регулация от държавата.

А кой купувач впрочем не иска отстъпки? В това няма нищо неправомерно. Всеки ходил на пазар на едро е договарял такива. Ако продавачът не е готов на отстъпка, няма сделка и той си намира друг клиент. В конкретния случай - българските производители да пласират стоката си в магазини, различни от големите вериги.

Но по-важно: какво значи „равенство на пазара"?! На пазара е нормално да има неравенства. Някои са по-ефективни от други. Някои предлагат по-ниски цени от други. Някои са по-големи от други. А от размера зависи и т.нар. „пазарна сила". Малък продавач има малко „пазарна сила" срещу голям купувач - куфарният търговец на връзки за обувки поддава на исканията на армията за голяма отстъпка от цената. Както и малък купувач има малко „сила" срещу голям продавач - кварталното магазинче няма друг избор, освен да приеме условията на Кока Кола. Пазарната икономика се базира на „пазаренето" между двете страни. И въпреки това те успяват да стигнат до вариант, който задоволява и двете. Защо става това?

Защото, когато отношенията между продавач и купувач са доброволни, и двете страни имат интерес. В случая: българските производители да продават, а веригите да купуват. В интерес на веригите е самите те да могат да продават на потребителите после, и то не само по-скъпи стоки (обикновено вносни), но и по-евтини (по-често български). Според изявленията на членове на КРИБ обаче, едва ли не големите вериги искат да убият българските производители, да затрият бизнес партньора си. Как тогава веригите ще могат да обслужат интереса си? Как ще могат да продават на потребителите евтини стоки и да печелят от това? Изчезване на продавачите означава и загуба за купувачите. Самият зам. председател на КРИБ г-н Лукан Луканов заявява, че ако се елиминират българските доставчици, „ще останат само вносните продукти, които са по-скъпи, а българите не са богати колкото хората в Германия„.[2]Значи все пак производителите знаят пазарната си сила. Защо тогава се получава този остър конфликт между продавачи и купувачи, и производителите са недоволни?

Вариантите са три:

Най-малко вероятния - веригите не пренасят върху крайните цени отстъпките, които те искат от производителите, както твърдят от КРИБ. Това обаче не е устойчиво в дългосрочен план, тъй като конкуренцията между отделните хипермаркети е засилена и потребителите лесно могат да изберат друг.

Малко вероятния - големите вериги и техните добре обучени мениджъри от чужбина не осъзнават какво правят и обричат българския производител на смърт искайки непосилни отстъпки

По-вероятния - големите вериги имат информация за реалните печалби на българските производители, които са доста над обявените скромни 3-4%, и осъзнават, че могат да упражнят пазарната си сила без да застрашат реално оцеляването на другите

Също доста вероятно е, че КРИБ отива директно при държавата с искания за по-голяма част от пая чрез регулация, защото знае, че българската държава е способна на всякакви неразумни решения „за защита" на българския производител, като субсидиите за земеделието и предприятията, засегнати от икономическата криза.

Налагането на евентуална регулация би дало сила на производителите, което ще обезсърчи веригите. Това от своя страна ще повлияе отрицателно на конкуренцията в бранша и цените ще тръгнат нагоре.

От друга страна, по-ниските цени, които търговските вериги в момента изискват от производителите, най-вероятно ще бъдат последвани и от по-ниски цени по рафтовете под натиска на конкуренцията между различните вериги. А това е един от ефектите, които целим откакто строим пазарна икономика в България

Автор: Велин Пеев е стажант в ИПИ.

Дата: 27.03.2009 година

ИПИ бр. 419

 
Публикувана 27 Март 2009 г. 15:03:28
 



Новини

05 Декември 2017
Регионални профили: показатели за развитие 2017
още...
17 Ноември 2017
Уебинар „Пазарни възможности за европейския земеделски бизнес, в контекста на Споразумението за свободна търговия ЕС–Япония”
още...
10 Ноември 2017
Българо-турски агробизнес форум
още...
09 Ноември 2017
Предложени са промени в Закона за туризма
още...
09 Ноември 2017
БТПП издава сертификати на класираните фирми в ТОП 100 и ТОП 1500+
още...

Още новини