Ефекти от застаряване на населението в ЕС

В доклада „Застаряване на населението 2009 - икономически и бюджетни прогнози за страните-членки на ЕС-27 (2008-2060)" Европейската комисия представи последните си дългосрочни икономически и фискални прогнози относно ефекта на застаряването върху икономиките в ЕС. Комисията предупреждава, че комбинацията от увеличаване на продължителността на живота и ниски темпове на раждаемост създават големи икономически, фискални и социални предизвикателства пред страните. Очертаващата се демографска тенденция ще окаже значително (отрицателно) влияние върху потенциалния растеж на икономиките в ЕС и ще доведе до голям натиск за увеличаване на публичните разходи (не само за пенсии и здравеопазване, но и други социални разходи, вкл. и разходи за инфраструктура, жилища и образование).

Анализът показва, че все още има малко време да се действа - за период от около 10 години работната сила все пак ще продължава да нараства (като абсолютен размер на броя на заетите), през който период задължително трябва да се предприемат структурни реформи в областта на пенсионната и здравна система. В противен случай европейските икономики ще бъдат изправени пред невъзможността да посрещнат нуждите на гражданите в бъдещето и да осигурят адекватен стандарт на живот - не само на възрастните, но и на младото поколение. Икономическата криза от своя страна допълнително изостря проблемите, пред които са изправени страните и прави реформите още по-належащи.

Икономически ефект от застаряването в Европа

Дългосрочните прогнози са изготвени при условие, че няма промяна в политика в страните (базисната година е 2008 г.). Тези прогнози са базирани на демографските проекции на Евростат от април 2008 г. Страните-членки на ЕС се различават съществено спрямо демографската си картина, но като цяло броят на населението в ЕС ще остане сравнително същото през 2060 г. каквото е в момента благодарение на известно увеличаване на темповете на раждаемост в някои страни и на динамичните имиграционни потоци. Но структурата на населението след близо 50 години ще се различава съществено от днешната структура - средната възраст на жителите ще е много по-голяма. В момента половината от населението е на 40 години или повече. През 2060 г. половината от населението ще е на 48 години или повече и ще има два пъти повече възрастни (над 65 години) отколкото са децата. В момента на всеки гражданин над 65 години се падат около 4 човека в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години), докато след 50 годни това отношение ще се промени на 1:2.

За ЕС като цяло коефициентът на икономическа активност се очаква да нарасне от 70.5% през 2007 г. до 74% през 2060 г., като по-голямата част от този ръст се очаква да се осъществи преди 2020 г. Заетостта (на населението в трудоспособна възраст) от своя страна ще нарасне от 65.5% през 2007 г. до 70% през 2060 г. според прогнозите, но в абсолютен размер броят на заетите в ЕС се очаква да намалее с 19 милиона души до 2060 г. При тези условия на намаляваща работна сила, за да се поддържа същият темп на икономически растеж, е необходимо да се увеличи производителността на труда. Според прогнозите производителността на труда ще нараства средно с 1,75% на година в дългосрочен период, което означава, че потенциалният растеж на БВП ще намалее значително спрямо сегашния си размер, което ще се отрази неблагоприятно върху доходите на глава от населението в ЕС.

Фискален ефект от застаряването

Като цяло разходите от бюджета, свързани със застаряващото население, се очаква да нараснат с 4.75 процентни пункта от БВП до 2060 г. в ЕС и с повече от 5 процентни пункта в Еврозоната - основно чрез разходите за пенсии, здравеопазване и други социални грижи.

В различните страни-членки фискалните ефекти ще се различават спрямо своята интензивност, но като цяло тенденцията е една и съща. Демографските прогнози показват, че публичните разходи за пенсии ще се увеличат значително във всички страни-членки. Но пенсионните реформи, които някои страни са предприели, ще се отразят благоприятно върху стабилността на публичните финанси в тези страни и там негативните ефекти няма да бъдат толкова силни.

  • Нарастването на публичните разходи се очаква да бъде най-значително в девет страни-членки на ЕС (над 7 процентни пункта от БВП) и това са Люксембург, Гърция, Словения, Кипър, Малта, Холандия, Румъния, Испания и Ирландия.
  • За втората група страни - Белгия, Финландия, Чехия, Литва, Словакия, Великобритания, Германия и Унгария - увеличените разходи в резултат от застаряването се очаква да бъдат в границите между 4 и 7 процентни пункта от БВП.
  • В последната група увеличаването се очаква да бъде относително по-малко - до 4 процентни пункта от БВП. В тази група влизат следните държави - България , Швеция, Португалия, Австрия, Франция, Дания, Италия, Латвия, Естония и Полша. Общото между повечето от тези страни, е че са предприели структурни реформи в областта на пенсионните си системи и са преминали частично към капиталови пенсионни системи , основани на лични пенсионни сметки в частни осигурителни фондове.

Системите на здравеопазване в ЕС също ще бъдат подложени на изпитания в близкото бъдеще. Публичните разходи за в ЕС се очаква да нараснат с 1.5 процентни пункта от БВП до 2006 г. По-здравословният начин на живот, както и увеличаване на благосъстоянието на хората и технологичният прогрес могат да доведат до ограничаване на разходите за здраве в бъдеще.

Какво да се направи?

За да се справят с надвисналата опасност и за да увеличат трайно стабилността на публичните си финанси, е необходимо страните да предприемат структурни реформи, а не параметрични промени в пенсионните си и здравни системи, на каквито бяхме свидетели в България тази година чрез въвеждане на държавата като трета осигурителна страна в държавната пенсионна система, (което не промени по никакъв начин вече установената практика) и увеличаване на здравната вноска от 6% на 8%. Частичното преминаване към капиталова пенсионна система дава добри резултати, но за да има действително осезаем ефект върху благосъстоянието на бъдещото поколение, трябва да се увеличи делът на капиталовата пенсионна система и да се реформира здравната система из основи - чрез разбиване на държания монопол и въвеждане на принципите на свободен пазар и конкуренция в този сектор. Прогнозите са налице и те за пореден път показват, че няма време и трябва да се предприемат решителни мерки час по скоро.

Таблица: Прогнози за публичните разходи за пенсии и здравеопазване в ЕС

Пенсии

Здравеопазване

Страна

% от БВП през 2007 г.

Промяна 2007-2060 г. (в процентни пункта)

% от БВП през 2007 г.

Промяна 2007-2060 г. (в процентни пункта)

България

8.3

3.0

4.7

0.7

ЕС-27

10.2

2.4

6.7

1.5

Еврозона

11.1

2.8

6.7

1.4

ЕС-15

10.2

2.4

6.9

1.5

ЕС-25

10.2

2.3

6.8

1.5

ЕС-10

9.7

1.0

4.9

1.4

Източник: Европейска комисия

Автор: Адриана Младенова

ИПИ/ бр. 425

 
Публикувана 11 Май 2009 г. 11:05:12
 



Новини

27 Юни 2017
БизнесПРО Форум: „Директни програми за финансиране от ЕС“, 4 юли 2017 г.
още...
27 Юни 2017
Режимите в екологията за малките и средни фирми ще бъдат облекчени
още...
27 Юни 2017
Агенцията по обществени поръчки публикува за обществено обсъждане проекти на типови документи
още...
27 Юни 2017
НАП връчва документи по електронен път
още...
21 Юни 2017
Покана за участие при преференциални условия в Международното изложение за хранителни продукти и напитки „Annapoorna World of Food India"
още...

Още новини