Позната криза, безпрецедентни грешки

Наскоро Бел, Бруукс и Муур (2009) публикуваха[1] кратка история на една кредитната криза. Те показват, че началото й е породено от проблеми с ликвидността, предизвикани от невъзможност за изплащане на дългове. Коментират и тъжните последствия като евентуални фалити и не пропускат, естествено, лобизма на финансовите кръгове за държавна намеса.

Един малък детайл само - става дума за кризата от... 1294 година. Сюжетът се върти около италианското банкерско семейство Рикарди, което изпълнява ролята на бирник и посредник на английската корона, предимно при нейните задгранични операции. При едно прехвърляне на вземания от папски данъци, обаче, банкерите Рикарди се оказват в цветущо финансово здраве на хартия, но декапитализирани на практика. С една дума - с прекалено много „отровни активи", които не могат лесно да превърнат в ликвидност.

„Решението" веднага хрумва на финансистите Рикарди - да поискат държавна намеса, отсрочка и помощ от английската корона, и да се опитат да прехвърлят проблематичните си вземания на Папата с аргумента, че той е в по-добра позиция да ги събере. И ако по това време имаше централна банка, сигурно щяха да поискат тя да изкупи дълговете им и да налее милиарди флорини именно в тяхната банка. Какви са аргументите на Рикарди? Много познати - „нашата банка е твърде голяма, за да фалира!"

За техен лош късмет, в тези времена с чувствително по-неразвита икономическа теория Едуард I, кралят на Англия, взима най-правилното решение: никой не е твърде голям, за да не му се позволи да фалира. Така че той конфискува активите им и се опитва да събере пари чрез данъци. Без успех. Онова, което го спасява е пазарът, който му предлага дългосрочно партньорство с друга италианска фамилия - Фрескобалди. Отказът от държавна помощ на практика по никакъв начин не пречи на активното развитие на прохождащата италианска финансова индустрия, която бележи най-голям разцвет именно през Ренесанса, оставена да се възползва от свободния пазар.

И именно във времена, когато щедрото харчене на парите на данъкоплатеца по кейнсиански принципи изведнъж става желателно, не е зле да си припомним, че кризата далеч не е безпрецедентна. Безпрецедентни са само безотговорните харчове на правителството на фона на неизпълнението на един твърде оптимистичен бюджет...

Автор: Антон Герунов-стажант в ИПИ.
Бюлетин на ИПИ бр. 427/ 2009

 
Публикувана 25 Май 2009 г. 14:05:56
 



Новини

25 Април 2017
Инфоцентърът на НАП напомня, че наближава крайният срок за подаване данъчни декларации за доходите от нетрудова дейност
още...
25 Април 2017
НАП напомня, че наближава крайният срок за подаване данъчни декларации за доходите от нетрудова дейност
още...
21 Април 2017
Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните
още...
21 Април 2017
Национален щанд на Международната изложба за хотелиерство и ресторантьорство HOST, 20–24.10.2017, Милано, Италия
още...
20 Април 2017
Бюрата по труда стартираха процедури за кандидатстване на работодатели за преференции по програми и мерки за заетост и обучение на безработни
още...

Още новини