Има ли кадри у нас или проблемът е в работодателите?!

Отвсякъде непрекъснато се чува, че всички умни и способни българи били зад граница и тук не можело да се намерят добри кадри, на които да се разчита. А така ли е наистина? Дали не-гъвкавият пазар на труда е единственият проблем?

Интересно е да видим какво се случва на човек, който си търси работа, но желанията и идеите му да се представи добре са по-нестандартни. Всъщност това не е ли естествено и нормално?!

Ето моят случай

От няколко месеца започнах да си подготвям документите за търсене на работа. Изчетох известно количество материали от интернет, след което съставих своите документи за кандидатстване. Оказа се, че не мога просто така „да кача” създадените от мен файлове в сайтовете за работа, защото не мога да прикачвам това, което съм решила, че ще ме продаде. Няма такава опция!

Също така, ако искам да си пусна СV в някой сайт и то не кой да е, защото твърде малко предлагат възможността работодателите да разглеждат свободно предоставените СV-та, аз не мога да направя това във формат, който аз желая. Принудена съм да се съобразя с формата, която ми налага самият сайт. А формата въобще не е в състояние да „продаде” кандидата. Не е гъвкава и матрична, а банална!

Добре, от една страна, няма лошо формите за кандидатстване за работа да са унифицирани. По-лесно се работи с еднакви документи. Обаче, от друга страна, как тогава кандидатите да се откроят? Как да намерят това, което търсят или предлагат, когато възможността им за избор почти липсва.

Ясно е, че работодателите не желаят особено много да се справят сами с намирането на кадрите. Ако е така, то агенциите за подбор на персонал ще останат без работа. Само че защо се спъват кандидатите, които всъщност носят пари на тези агенции и хората, които създават и управляват сайтовете за работа?

Досегашните ми лутания и натрупан опит показаха, че кадрите ги има, но те не могат да се реализират по някои причини. Ето част от тях:

Страхът

Имам предвид страхът да направиш нещо различно. Да излезеш от рамките и да ги разчупиш. Да поемеш риска да останеш за известно време без работа и евентуално без доходи, за да намериш това, което търсиш.

Познатото и утъпканото, разбира се е за предпочитане, обаче как без да поемеш риск, може да спечелиш?! Нищо безплатно и в същото време хубаво няма в този живот!

Неумението да се продадеш

Визирам неумението да се продаваме на цената, която всъщност струваме. Дали пък не е силно разпространено това неумение?! Например, има хора с доста умения, знания, възможности и опит, но те просто не умеят да се представят както трябва, за да се продадат добре.

Разумният баланс

Говоря за една доста голяма част от работодателите у нас, за съжаление, да постигнат разумния баланс между това, което искат като свои нови служители и това, което предлагат като вакантни работни места.

Самочувствието

Става дума за самочувствието на тези, които търсят работа. Но същевременно и за самочувствието на работодателите. Мисля, че самочувствието и на едните, и на другите е преекспонирано.

„Извиването на ръце”

Когато за една вакантна длъжност се търсят хора, заплатата се определя спрямо общото ниво на пазара за същата позиция, а не спрямо стойността на този, който би заел позицията. Това лишава работодателите от качествени кадри. Оставя ги с посредствен персонал, особено когато самите те предлагат посредствени условия. В замяна на това имат претенции, че предлагат нещо голямо.

След като прегледах различни обяви за работа, прочетох различни неща в интернет, оцених собствената си практика, сблъсках се с най-различни проблеми, свързани с невъзможността да осъществя различни полезни намерения, стигнах до някои изводи.

Какви са моите изводи?

  • Повечето работодатели не знаят какво искат или пък ако случайно знаят, те не си дават сметка, колко реално струва това, което искат.
  • Голяма част от обявите са съставени доста неграмотно, еднотипно. Не казват нищо съществено, но в същото време претенциите, които проявяват към бъдещиите им служители са направо уникални по несъвместимост с това, което те самите са показали и предложили.
  • Пазарът на работна сила в България не е гъвкав и има още много какво да се желае.
  • Голяма част от работодателите са непрофесионалисти и не са коректни. Същевременно некоректни са и една не малка част от кандидатите за работа, както и работниците и служителите.
  • Има порочен кръг. Той се изразява в следното. Единият си казва „Защо да работя съвестно, като не ми плащат колкото трябва”. Другият казва „Защо да му плащам на този, след като той не си върши съвестно работата”.

И така, какъв е основният проблем?

Проблемът според мен не е в липсата на кадри, а в това дали работодателите са достатъчно способни/можещи и знаещи/умеещи да ги открият, привлекат и задържат.

Готови ли са те да платят реалната цена за хората, които наистина търсят и от които се нуждаят? Осъзнават ли, че една инвестиция, макар и по-голяма, (например в потенциално компетентен служител), може „да изстреля” техния бизнес им и на основа на това да спечелят в „пъти повече”, отколкото са инвестирали?!

В резюме

Ясно ми е, че с написаното дотук не откривам топлата вода и че повечето неща които написах не са нито нови, нито неизвестни. Има професионалисти в различни фирми, които си вършат работата и успяват да привлекат добри кандидати за работа. Въпреки това раздвижването не е достатъчно и промените не са особено големи. Може би и това ме провокира да напиша тази статия. Знам, че трябва всеки да прави това, което е по силите му, а не само да се оплаква и мрънка.

Тази статия е една от първите публични стъпки, които предприемам по пътя за търсене на подходящата за мене работа. Тя може и да не е най-точната и правилна за постигане на целта ми, но човек все от някъде трябва да започне. В крайна сметка изминатите хиляди километри винаги започват с правенето на първата стъпка!

Моля да бъда извинена от тези, които ще се подразнят по някакъв начин от първото ми представяне и благодаря на тези, които ще бъдат толерантни за грешките, пропуските и неточностите. Благодаря и на тези, които няма да бъдат, защото и те са необходими, даже и желани, стига да са добронамерени!

И нека видим какво ще се случи. Реакциите ще покажат действителността.

Четете продължението на разглеждания проблем скоро в следващата втора статия със заглавие: “Може ли човек да си намери работа, без да знае какво точно търси?” или казано по друг начин - “Може ли работата да открие/привлече човека, а не той нея?”

Автор: Екатерина Чонева, Активно търсеща нова кариера

 
Публикувана 11 Юни 2009 г. 13:06:26
 



Новини

18 Октомври 2017
Представяне на "Глобалните икономически тенденции, перспективите за отношенията Япония-ЕС и значението им за България" - 24 октомври 2017г, София
още...
18 Октомври 2017
Семинар за възможности за кандидатстване по „Хоризонт 2020"
още...
17 Октомври 2017
Икономиката на Камбоджа - презентация в БТПП, 23 октомври 2017
още...
17 Октомври 2017
Шести бизнес форум Европейски съюз - Африка
още...
17 Октомври 2017
Бизнес делегация с провеждане на бизнес форум в гр. Рияд, Кралство Саудитска Арабия
още...

Още новини