Принципи и ключови умения за провеждане на мотивиращо интервю

Както вече бе отбелязано в статията “Какво е мотивиращо интервю и как се провежда?” мотивиращите умения са подход, който избягва споренето и търси да извади мотивацията – готовността и желанието на индивида „от вътре”. Изследванията в тази област показват, че себе-мотивирането е единствената ефективна мотивация. Установено е, че има 4 принципа, като всеки един от тях може да бъде разглеждан и като отделно умение за мотивация при провеждане на мотивиращото интервю.

Кои са 4-те принципа на мотивиращите умения?

  • Изразяване на емпатия
  • Създаване на противоречие
  • Заобикаляне на спора
  • Подкрепа на само-отговорността.

Нека разгледаме по-подробно тези четири принципа.

1. Изразяване на емпатия

Това е принцип, респективно и умение, чрез което проличава, че разбираме какво е да си на мястото на другия и проследяваме точността на нашето разбиране. “Емпатия” е различно от “симпатия”, която означава да чувстваш и изпитваш същото, което и другия, защото си бил в подобна ситуация.

Ключови компетенции за изразяване на емпатия са:

  1. Активното слушане
  2. Обобщаването
  3. Уменията за рефлексия

Емпатията е могъщо средство в постигането на промяна у другия. Тя е не-осъждаща, не-заговорничеща и не-нареждаща. Затова другият се чувства разбран, но не осъден и най-важното – притежава контрол върху това, което му се случва.

Емпатията оставя контрола, отговорността и решенията изцяло в ръцете на интервюирания.

2. Създаване на противоречие

Този принцип, респективно и умение на лидера е насочен да подпомогне служителя в това, да види несъответствието между сегашното му поведение, мисли и нагласи от една страна и целите му за развитие в дългосрочен план (независимо дали са лични или професионални), от друга страна.

За тази цел се използват отворени, сократови или подбуждащи въпроси, обобщаване, рефлекторно слушане и умения за поддържане на промяната. Тъй като има отделни обучения по тези теми като ключови компетенции, тук няма да се спирам подробно на тях.

3. Заобикаляне на спора

Ако някой се опита да ви промени и вие се съпротивлявате, обикновено това води до затвърждаване на старите начини на мислене, чувства и поведение. Тази съпротива обикновено се явява под формата на „спорене” или „защитаване”.

Ако някой се съпротивлява на това, което казвате и не желае да приеме вашата гледна точка, обикновено означава, че подходът ви е грешен и е нужно да предприемете друг. На помощ идва умението “да се заобикаля спора”.

4. Подкрепа на себе-отговорността

Този принцип и умение за провеждане на мотиваращо интервю се основава на вярата, че всеки съдържа в себе си ресурсите и способностите за промяна. Ние сами може да изберем да се променим или не, или пък може да имаме нужда от външна помощ и ресурси да извършим тази промяна.

Това умение помага на индивида да развие вяра, че може да избере промяната. Тук се използват умения за извличане на себе-мотивиращи твърдения, освен ключовите компетенции за използване на отворени и подбуждащи въпроси.

Ето една теза, която може да бъде полезна в тази връзка. „Ако винаги правите това, което винаги правите, то винаги ще получавате онова, което винаги получавате.”

Други мотивиращи умения

Има и други мотивиращи умения, които допълват 4-те основни умения. Те са:

  • Просоциалното моделиране
  • Отзивчивостта

Един лидер, би бил много по-мотивиращ, ако е личен пример за това как установява своя авторитет по просоциален начин, как дава конструктивна обратна връзка, как се обучава в нови методи и възприема ново поведение за работа, както и служенето му с просоциални възнаграждения и санкции.

С други думи, налице е по-добро влияние над другите, ако посланието е подплатено и е в унисон с личното поведение на лидера. Тоест, формулата „Не ме гледай какво правя, ами ме слушай какво ти говоря” не е за предпочитане в случая.

Отзивчивостта от своя страна, е съобразяването на лидера с различните обучителни възможности, естествените предпочитания, културата, етноса, пола, неспособностите или с всичко онова, по което се различаваме.

Ключът тук е умението на лидера да отговори подходящо на естествените и законови различия между самия себе си и хората, с които работи. Унифицирането на подхода към служителите, от типа „всички сме еднакви” е остаряла техника, която често води до невъзможносттта на отделни индивиди да се включат в груповата ефективност.

В заключение

Ако лидерът иска наистина да мотивира, неговото подходящо „средство” е мотивиращото интервю. То няма нищо общо с „правенето на забележки” или „обръщането на внимание”.

Доколко лидерът ще успее да проведе своето мотивиращо интервю зависи от уменията на лидера да изразява емпатия, да създава противоречие, да заобикаля спора, да поддържа себеотговорността, да дава личен пример, да е отзивчив.

Автор: Емилия Крушков, управител на Център за превенция на стреса "Серенити"

 
Публикувана 15 Юни 2009 г. 16:06:08
 



Новини

21 Март 2017
На 19 април в БТПП ще се състои Бизнес форум София-Тайпе
още...
21 Март 2017
Виртуално обучение по мениджмънт на интелектуалната собственост
още...
21 Март 2017
Изложение China International Import and Export Food & Beverage Exhibition
още...
21 Март 2017
НСИ: Разходите на работодателите за труд нарастват с 8% на годишна база
още...
21 Март 2017
Здравословните и безопасни условия на труд – грижа на всеки – практически насоки за работодателите
още...

Още новини