Може ли човек да си намери работа, без да знае какво точно търси?

Тази статия е продължение на статията “Има ли кадри у нас или проблемът е в работодателите?!”

Докато обогатявах знанията си с четене на материалите в интернет за съставяне на нужните ми документи за търсене на работа, срещнах тази чудна мисъл на Конфуций, който е казал: „Избери си работа, която да обичаш, и повече няма да работиш дори и един ден!”

Великолепна истина, която ние очевидно не можем да усвоим и реализираме разумно, съзнателно и целенасочено.

Една от причините, които ме провокираха да напиша тази статия е неприемането за нещо нормално човек да не знае какво иска. Не само неприемане, а направо си е осъждане. Когато видиш как другите реагират другите на това, че е нормално да не знаеш какво искаш, оставаш с убеждението и усещането, че нещо не е наред, че не може да се справиш, защото „…Видиш ли, не отговаряш на изискванията” и т. н.

Така ли е в действителност?

Според мен истината е, че малко хора смеят да си признаят, че не знаят какво искат. Блъскат се цял живот в лутане и правене на това или онова, но не осъзнават, че го правят точно, защото не знаят какво искат.

Мога да кажа, че и аз съм една от тези хора. Разликата между мен, другите като мен и „знаещите” е в това, че едните си го признаваме, което означава, че осъзнаваме какво става и вече съзнателно работим върху него, докато другите го разбират или твърде късно или изобщо не го разбират. Това обаче не прави едните по-лоши от другите, нали?

Питам се признаването на незнанието не е ли силен мотивиращ фактор за търсене и опознаване на нас самите, на света, на другите около нас?! Разбирам, че е хубаво, когато човек знае какво иска, защото е по-добре за всички.

Същевременно си мисля по следните въпроси:

  • Дали е осъдително и дали е престъпление когато човекът не знае и си признае, че не знае какво точно иска като работа?!
  • Трябва ли да се чувства виновен, некадърен и неспособен, когато все още не е установил какво иска от този живот?!
  • Трябва ли да се депресира и отчайва?!
  • Кое му е лошото и неправилното човек да предложи себе си по начин като не слага определени граници и не дефинира строго нещата – просто обявява способностите си и работодателят, който има нужда от тях те намира?! Не е ли това чудесна възможност, която отваря много врати, пести време и усилия и на този, който търси работи, но и на този, който предлага работа?!

Да си представим, че:

  • Не знаем какво можем, какво обичаме и какво искаме, не защото не умеем нищо, а просто защото досега никога не сме имали възможността да разберем.
  • Винаги сме правили нещата, които са били изисквани от нас, но никога не ни е оставало време да помислим за себе си сред всички задължения и грижи.
  • Знаем какво искаме, но не можем да го дефинираме по простичък и ясен начин.
  • Съществува такава работа, която не може да се дефинира, но в същото време съществува.

В такива случаи се питам как да обясним на уважаемите „помощници” за търсене на работа и кариерни консултанти какво точно търсим. Обикновено в обявите не се обявят такива точно дейности, но близки и познати препоръчват свои близки и познати на работодателите.

Какъв е смисълът, например да се предлагат консултации с кариерни консултанти ето по този начин, след като те струват пари, а безработните пестят средства, за да се препитават. Как да се направят разходи за кариерно ориентиране, след като сега не е моментът, макар и да са ти изключително необходими? Каква е логиката да стоят по точно този начин нещата? Сякаш не може да се измисли механизъм, да се използват тези услуги и да се заплащат по-късно, при намиране на работа, както става и при удържане на процент от агенциите за подбор на персонал, след като са намерили някому работа?

Моят „проблем” е, че дори да имам „връзки”, не желая да ги използвам, защото този метод, използван изкривено в България създава повече бреме, отколкото е полезен. А и досегашният ми живот е доказал, че се справям чудесно и без тях, както и че всъщност съм си кадърна, умна, способна, но не съм си открила все още мястото.

По мои наблюдения, ние се оплакваме от връзкарството и шуробаджанащината, но когато персонално имаме нужда от тях се възползваме тихомълком. Същото е и с корупцията - когато някой друг е дал подкуп, винаги бива хулен, че го е направил, обаче когато вие самите го направите, защото е дошло и на вашата глава, тогава нищо не казвате и спирате да роптаете, нали? Така доникъде няма да стигнем! Всеки трябва лично да вложи нещо, да пожертва, за загуби, да се лиши от някои неща и навици и тогава има шанс нещата да започнат да се пооправят и да потръгнат!

От няколко години едва започнах да търся и осъзнавам какво мога.

Щастлива съм. Едно от най-хубавите неща, които му се случва на човек, когато търси е, че се сблъсква с нови неща, нови предизвикателства и най-вече нови възможности. Какво по-прекрасно от това!

Както е казал Мечо Пух:

„… ние непрекъснато търсим дома си и не го намираме, та си мисля, че ако започнем да търсим ямата, сигурно няма да я намерим и това ще бъде нещо хубаво, защото тогава може би ще намерим нещо, което не сме търсили и което би могло да бъде точно това, което наистина сме търсили.”

В заключение

  1. Не е задължително да приемаме за вярно, че всеки търсещ трябва да знае какво търси. Моите доказателства в подкрепа на това са многобройните тестове за самоопределяне, самооценка, бюра, агенции и кадри за подпомагане в ориентирането на хората и други подобни.
  2. Винаги ще има хора, за всичко. Едни винаги ще се скатават. Други ще бъдат добри изпълнители. Трети ще бъдат добри водачи. За всеки има място, но е добре, всеки да си е на мястото!
  3. Ако съзидателите у нас са малко, то защо не се ценят, търсят и подкрепят, а са оставени на произвола на пазара и ситуацията?!
  4. Трябва ли работодателите да се оплакват, че няма кадри, след като продължават да са все още затворени, консервативни и нежелаещи да виждат различното?!

Хората, чийто интерес съм успяла все още да задържа, въпреки несъгласието им с моите тези, нека прочетат и следващата статия на тема работим ли това, което искаме, умеем и харесваме или просто работим нещо, за да се прехранваме? Кой прави избора и от какво се определя той?

Следва продължение…

Автор: Екатерина Чонева, активно търсеща нова кариера

Екатерина Чонева работи 10 години като счетоводител в счетоводна кантора. В момента е в активно търсене на нова кариера в нова сфера, като стремежът й е да работи с хора - нещо съвсем различно от това, което е работила досега, но пък нещо, което вероятно ще я удовлетворява много по-силно.

Статията е подготвена за „Нова Визия”

 
Публикувана 19 Юни 2009 г. 9:06:01
 



Новини

21 Март 2017
На 19 април в БТПП ще се състои Бизнес форум София-Тайпе
още...
21 Март 2017
Виртуално обучение по мениджмънт на интелектуалната собственост
още...
21 Март 2017
Изложение China International Import and Export Food & Beverage Exhibition
още...
21 Март 2017
НСИ: Разходите на работодателите за труд нарастват с 8% на годишна база
още...
21 Март 2017
Здравословните и безопасни условия на труд – грижа на всеки – практически насоки за работодателите
още...

Още новини