Възникване на задължение за едно регистрирано лице да заплати задължението за ДДС на друго регистрирано лице(продължение)

3.2. Периодът, в който се установява ефективното невнасяне на данъка като резултат, е съответният период, в който е настъпило данъчното събитие, съответно данъкът е станал изискуем.

Невнясането на данъка следва да е налице към момента на издаване на ревизионния акт за установяване на отговорността по чл. 177 от ЗДДС. При всички случаи към този момент следва да е изтекъл срокът за подаване на справка-декларация от страна на доставчика, съответно да е издаден съответния акт, с който се установява (предварително или окончателно) задължението.

  1. Получателят следва да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък. При всички случаи това означава, че получателят по доставката е отразил в своите отчети доставката, като такава с право на данъчен кредит. Връзката между невнесения данък и данъчния кредит най-често ще е налице, като се има предвид и разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, когато е налице поредица от облагаеми доставки с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид. Възможно е и да е налице друга връзка между доставките. Достатъчно е да е налице пряка или косвена причинно-следствена връзка между дължимия невнесен данък и приспаднатия кредит. Така например извършена превозна услуга може да се окаже в такава причинно следствена връзка, когато като част от злоупотребата превозвачът начислява, но не внася ДДС, макар и при последващите доставки на стоката, същата да не се превозва, но цената на превоза се калкулира в цената на стоката. Без значение е кой от доставчиците по веригата не е внесъл данъка, стига лицето, за което е налице отговорност по чл. 177, ал. 1, да е упражнило право на приспадане на данъчен кредит.
  2. Получателят е знаел или е бил задължен да знае, че данъкът няма да бъде внесен ­ чл. 177, ал. 2 от ЗДДС.Налице са две хипотези за възникване на отговорността по чл. 177 от ЗДДС съгласно ал. 2 на същата разпоредба, а именно получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен.

    5.1. В първата хипотеза ­ получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен ­ фактът на знание у лицето подлежи на доказване от ревизиращия орган. Практически това могат да бъдат всякакви факти и обстоятелства, че на лицето е било известно или че на лицето не е възможно да не е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен. Лицата могат да са свързани по такъв начин, че неизбежно са знаели за това обстоятелство ­ едно и също лице управлява и двете търговски предприятия, например управител и на двете дружества ­ доставчик и получател ­ е едно и също лице, или пък прокурист в едното дружество е член на управителния съвет на другия търговец или пък е открита документация, която показва, друг особен характер на търговските им взаимоотношения и че на страните им е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен. В този случай лицето може да оспорва, че независимо от установените обстоятелства, то на него не му е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен или пък, че събраните от органа по приходите доказателства не доказват знанието, че данъкът няма да бъде внесен.

    5.2. При втората хипотеза ­ получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Фактите, които следва да се установяват при прилагане на тази хипотеза, включват два елемента ­ възможност за знание и задължение за знание. Тези обстоятелства следва да се преценяват винаги конкретно с оглед всички факти и обстоятелства. Най-общо въпросът, който се поставя в тези случаи, е дали при полагане грижата на добрия търговец и дължимите в тази връзка усилия (например за проучване стопанската надеждност на доставчика, обезпечаване изпълнението на доставката, осигуряване срещу евентуално неизпълнение и т.н.) с оглед конкретната доставка, получателят по доставката е следвало да направи извод, че е твърде вероятно данъкът по доставката да не бъде внесен. Част от грижата на добрия търговец е да извърши проучване, за да се установи надеждността и легитимността на клиенти, доставчици и доставки. Тези проучвания очевидно следва да са по-обхватни в отрасли, в които е налице по-висок търговски риск. Не следва да се очаква обаче да се предприемат други проучвания освен достъпните и разумните, при това те се различават в зависимост от индивидуалните обстоятелства, характерни за търговския отрасъл, и съобразно конкретните обстоятелства около отделните сделки.

    Така например при полагане грижата на добрия търговец обичайно се проучва търговския опит на доставчици и клиенти (например местонахождение, постоянство на търговския адрес, история, публични отчети, други общодостъпни данни). Вземат се предвид и обстоятелства като свързване с търговеца от страна на купувач и продавач в рамките на кратък срок с предложения да закупи и продаде стоки със същите характеристики и количество или например доставчикът препоръчва клиент, който иска да купи същото количество стоки със същите спецификации, които предлага. Или доставчикът предлага сделки, които не носят търговски риск за получателя ­ например няма изисквания да се платят стоките, докато не бъде получено плащане от клиент на получателя, съответно условията по доставката включват постоянни или предварително определени маржове на печалбата, независимо от датата, количеството или спецификациите на определените стоки, с които се търгува. Други характерни обстоятелства биха могли да бъдат доставянето от новосъздадено предприятие на определени стоки на по-ниски цени, от цените на предприятие с дългогодишен опит. Друг елемент от грижата на добрия търговец е търговската жизнеспособност на доставката. Например: съществува ли пазар за този вид стоки ­ като спрени от производство или остарери модели; проучена ли е наличността според описанието и количествата, които се предлагат; има ли добра търговска причина за плащания от трети страни и използват ли се обичайните търговски споразумения за финансиране на доставката; какви възможности за обезщетение има, ако стоките не отговарят на описанието.
  3. Съгласно чл. 177, ал. 4 отговорността по чл. 177 възниква без значение, дали отговорното трето лице е получило или не конкретна облага от невнасянето на дължимия ДДС.

Продължение

Инфобизнес бр.30/2009

 
Публикувана 3 Август 2009 г. 13:08:21
 



Новини

28 Юни 2017
E&E Fashion: Education - Employment Partnership for VET in the fashion sector
още...
28 Юни 2017
ББР ще рефинансира микро заеми и лизинг по програма "Прогрес"
още...
28 Юни 2017
Покана за участие в бизнес делегация до Иран
още...
28 Юни 2017
Конкурс за наименование и графичен знак на интернет портал към проект АГОРАТЕКА
още...
28 Юни 2017
Влизат в сила по-строги правила на ЕС за борба с изпирането на пари, укриването на данъци и финансирането на тероризма
още...

Още новини