Здравната система в България

В България, както знаем, има задължително здравно осигуряване. Вноските за него се определят като процент от определен доход и се плащат солидарно от осигуряващите (работници, работодатели и държавата). Осигурителят на системата е един национален квази-държавен фонд, а именно Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Има Закон за здравното осигуряване, който въвежда определен пакет от медицински дейности гарантирани от бюджета на НЗОК. Този пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването. Всяка година се приема и Национален рамков договор между НЗОК и съсловните организации на лекарите и зъболекарите. Предмет на договора са цените и услугите в пакета. Прави впечатление, че пациентите са пренебрегнати . Те са задължени да плащат на НЗОК и не могат да избират какви услуги да получат, на каква цена и къде.

Проблемите на българското здравеопазване са многобройни.

НЗОК е монополист, ограниченият достъп до здравна помощ и съответните специалисти, липсата на нови технологии за лечение, високите осигуровки и се стигне до даването и искането на подкупи. Често пакетът от гарантирани медицински дейности не съответства на реалните потребности от здравни услуги и на съществуващата практика. В повечето случаи се налага и доплащане от страна на пациентите, а то е необходимо винаги, когато пациентът не иска или не може да чака.

Като цяло все пак, българското здравеопазване не е на европейско ниво. Това може да се види и от годишната класация на европейските държави на база Индекс на здравния потребител[1]. Той представлява годишна класификация на европейските системи на здравеопазване в пет категории, които са ключови за потребителя: права на пациента и информация, време на чакане за лечение, резултати от здравни грижи, предоставяни услуги и достъп до лекарства. Както се вижда от таблицата представа долу, България е в дъното на класацията.

фиг 1
Източник:Euro Health Consumer Index 2008 Report by Health Consumer Powerhouse

Може ли българската система да се подобри?

Отговорът е еднозначен и е категорично ДА . Как може да стане това? Ще ви дам един конкретен пример, а именно реформата на здравеопазването в Холандия.

История

В продължение на дълги години здравната система в Холандия се състои от два стълба - един за бедните (SHI) и един за богатите (PHI). През 2006 г. правителството предприема радикална реформа и обединява двата стълба в една Национална здравна система, НО управлявана от частни осигурители. Главната цел на реформата е да подобри здравните услуги чрез създаване на конкуренция на здравния пазар.

Предпоставки за реформа

- наличие на закостеняла система от два осигурители стълба

- лоша система за изравняване на риска между пациентите (не всички боледуват от една и съща болест)

- строго контролирано предлагане на здравни услуги, което поражда дълго чакане за пациентите и като цяло неудовлетвореност от услугата

- наличие на бюрокрация

- работодателите плащат по-високи вноски от служителите

- постоянно нарастване на разходите за здравеопазване и достига до 9,2 % от БВП.

фиг.2

Източник: CIVITAS Institute for the Study of Civil Society 2007

Характеристика на здравната система

От начало се надига вълна от недоволство и се изтъкват аргументи, че така ще се заплаши солидарността и качеството и ако доставчиците станат силни на пазара, ще увеличават цената. За да не стане това, правителството на Холандия внедрява основен здравен пакет, който е еднакъв за всички. Освен това, всеки жител има свободата да избере осигурителя си. Осигурителят е длъжен да приеме всяка заявка от всеки желаещ, но по време на определен период през годината. Също така, осигурителят е длъжен да предостави базовите услуги на еднаква цена за всички. Това поражда недоволство от страна на осигурителите и правителството подобрява системата за изравняване на риска(била е въведена през 1991г). Тя покрива разликите в разходите на осигурителните дружества. Това осигурява стимул за тях, тъй като по-голямо значение има броя на пациентите, а не толкова техните заболявания. Конкуренцията е голяма и всеки осигурител се стреми да предостави максимално добри услуги за пациентите, за да не отидат при конкурента.

Всеки жител, с изключение на тези под 18г., трябва да плаща осигурителна вноска, според дохода си, на Националния здравен фонд (НЗФ). Фонда получава и вноска от държавата (примерно за децата под 18г.). НЗФ, след оценка на риска на пациентите, раздава парите на осигурителите.

След реформата, разходите на осигурителите следва да се покриват 50:50 - от премии и НЗФ. Това довежда до повишаване на премиите и правителството започва да дава месечни субсидии за социално слабите, но само за тези, които наистина имат нужда.

Резултати

  • осигурителите започват „премийна война" - конкуренцията между осигурителите е голяма. Те започват да правят различни отстъпки в премиите, за да привлекат повече хора. Важно е да се отбележи, че тези отстъпки са за сметка на дружествата, а не на правителството
  • хората започват масово да сменят доставчиците си
  • осигурителите правят големи медийни кампании и така много жители разбират какви здравни права имат и какви здравни услуги могат да получат
  • започват да се предлагат групови договори, които са с големи отстъпки
  • дружествата започват да се състезават, на база качество, за пациентите с повече болести(а именно те са били пренебрегнати преди реформата), защото са по-рискови и НЗФ им отпуска повече средства
  • правителството облекчава и изискванията за навлизане на нови дружества, което допълнително усилва конкуренцията, тъй като във всеки един момент, ако предоставяната услуга се влоши, може да се отвори ниша за ново дружество.
  • осигурителите сами започват да се договарят с болниците. Също така има и по-скъпи пакети, където осигуреният плаща на място в избрана от него болница и после осигурителят му възстановява сумата. Това поражда конкуренция и между болниците. [2]

В резултат от реформата Холандия е страната с най-добра здравна система за 2008г.(данните за 2009г. още не са излезли) според Индекса на здравния потребител.

Повечето проблеми на нашето здравеопазване са идентични с тези на Холандия, но за разлика от нея, ние имаме от кого да следваме примера за здравна реформа. Като за начало държавата може да предприеме няколко стъпки:

  • премахване на монопола на НЗОК
  • позволяване на пазара да навлязат частни фондове, за да има конкуренция
  • приватизация на болниците
  • ограничаване на държавните субсидии
  • да се подпомагат само тези, които наистина имат нужда от помощ
  • да се повиши събираемостта на вноските

Разбира се, това са само малка част от необходимите реформи, но са едно добро начало.

Автор: Йордан Джамбазов*

* Стажант в ИПИ

Бюлетин ИПИ бр. 441/2009


[1]Euro Health Consumer Index by Health Consumer Powerhouse

[2]Източници: CIVITAS Institute for the Study of Civil Society 2007 Author: Claire Daley and James Gubb, Civitas, 11/2007

Health care reform in the Netherlands by Rudy Douven, Esther Mot, Marc Pomp,

CPB Netherlands Bureau for Economic Policy Analysis

 
Публикувана 31 Август 2009 г. 16:08:54
 



Новини

25 Април 2017
Инфоцентърът на НАП напомня, че наближава крайният срок за подаване данъчни декларации за доходите от нетрудова дейност
още...
25 Април 2017
НАП напомня, че наближава крайният срок за подаване данъчни декларации за доходите от нетрудова дейност
още...
21 Април 2017
Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните
още...
21 Април 2017
Национален щанд на Международната изложба за хотелиерство и ресторантьорство HOST, 20–24.10.2017, Милано, Италия
още...
20 Април 2017
Бюрата по труда стартираха процедури за кандидатстване на работодатели за преференции по програми и мерки за заетост и обучение на безработни
още...

Още новини