Комуникацията между науката и бизнеса е нарушена

България се затруднява да догонва технологичните иновации на силните икономики

По инициатива на Българската академия на науките, на 10.09.2009 г. се състоя работен семинар на тема "Повишаване ефективността на научните изследвания в БАН".

Срещата на учени и представители на международни институции, държавни структури и финансовия и икономически сектор се концентрира около начините, по които българската наука би могла да окаже по-голяма полза за обществото, като повиши практическата приложимост на изследванията си и подпомогне България за излизане от кризата.

Семинарът беше открит от министъра на образованието, науката и младежта Йорданка Фандъкова. Министърът приветства инициативата и изтъкна, че когато става дума за инвестиция на публични средства, въпросът за ефективността им стои на първо място.

Г-жа Фандъкова посочи, че голяма слабост за страната ни е липсата на Национална научна стратегия, за разлика от повечето европейски държави. Връзката между наука и бизнес е от изключително значение, обобщи министърът.

Изказването на Флорин Фихтл, постоянният представител на Световната банка за България, се концентрира върху крещящата нужда от реформа в българската наука, включително и в БАН. "Ефективната наука означава ефективно производство", обобщи финансистът.

Г-н Фихтл изтъкна, че нивото на конкурентоспособност на българската икономика е изключително ниско (76 място от 133 държави, най-нисък резултат в ЕС според последния доклад на Световния икономически форум - The Global Competitiveness Report 2009-2010). Българската икономика среща трудности да реагира на техническите изменения, задействани от страните с големи и иновативни икономики.

За българската икономика е от изключително значение да се засили ефективността на изследователската и развойна дейност. България има нужда от много квалифицирана работна сила, така че образованието в страната също трябва да се засили във всички степени. Особено внимание България трябва да отдели на висшето си образование, твърди представителят на СБ.

В момента инвестициите в НИРД в България са много ниски, а повечето от тях отиват за фундаментални изследвания, докато акцентът следва да е към приложните изследвания. По-важно е, че делът на частните инвестиции в НИРД в България е много нисък. В Словения 42%, а в Естония 61% от научните изследвания се финансират от частни средства - в България този дял е едва 14%.

Препоръката на г-н Фихтл е българската наука да се реформира чрез цялостен, кохерентен подход. Да се засилят принципите на конкурентното финансиране и да се определят ясни критерии, към които науката да се стреми. Да се определят национални приоритети за изследвания. Да се обучават повече инженери и технически специалисти. Бизнесът да влезе в научните съвети.

Академик Никола Съботинов, председател на БАН, заяви, че промяната в Академията вече тече. През 2008 г. финансирането на БАН по проекти е било 55 млн. лв., а държавното финансиране близо 85 млн. лв., наблюдава се значителен ръст на проектното финансиране през последните години. Съставът на БАН от началото на 1990-те до днес е намален наполовина. Ежегодно в практиката се реализират 80 - 150 нови решения.

Акад. Съботинов констатира, че индустрията в България сякаш не търси научна продукция и даде примери с отлични проекти от български учени, които разполагат с неусвоен пазарен потенциал (по негова оценка БАН сега има на разположение 130 такива проекти). Според акад. Съботинов, има възможности в симбиозата със стартиращи фирми, които са организирани около научен продукт на БАН.

В момента тече оценка на БАН, осъществявана от Европейската научна фондация, която ще е готова до края на ноември.

Сериозен интерес предизвика изказването на проф. Йохан Льон от Университета "Щайнбайс", Берлин. Въз основа на 25-годишния си опит в институция, посредничеща между приложната наука и бизнеса, реализираща огромни приходи и реализираща годишно 10,000 проекта в много страни, професорът подчерта, че компаниите, които финансират науката, може да получават данъчни облекчения и даде за пример Германия

"Щом се усвояват много пари, то значи не се работи" - заключи професорът. Според него фокусът трябва да бъде променен - не към усвояване на средства по проекти, а към намиране на достъп до пазари. БАН да е изцяло независима, което значи да се финансира изцяло самостоятелно, предложи проф. Льон.

БТПП, като водещ представител на българския бизнес, получи специална покана за участие семинара. В различни доклади Палатата бе оценена като важен участник в комуникацията между бизнеса и науката.

Инфобизнес бр. 37/2009

 
Публикувана 16 Септември 2009 г. 15:09:50
 



Новини

21 Март 2017
На 19 април в БТПП ще се състои Бизнес форум София-Тайпе
още...
21 Март 2017
Виртуално обучение по мениджмънт на интелектуалната собственост
още...
21 Март 2017
Изложение China International Import and Export Food & Beverage Exhibition
още...
21 Март 2017
НСИ: Разходите на работодателите за труд нарастват с 8% на годишна база
още...
21 Март 2017
Здравословните и безопасни условия на труд – грижа на всеки – практически насоки за работодателите
още...

Още новини