Не заигравайте с фискалният резерв

Фискалният резерв е апетитна хапка. Най-просто казано, това са парите, които българските правителства са спестили през последните години... тоест, не са успели да профукат. Към момента този резерв се състои от около 8 млрд. лева за които се дават всякакви необмислени идеи. Най-често се чуват мнения да се използват за да борим кризата или пък просто да ги инвестираме по-свободно за да ни носят някаква доходност. Фактът, че този резерв съществува е добра новина, но заиграването с него крие много опасности.

Развитието на фискалният резерв през последните години е доста интересно. По време на парламентарните избори през юни 2005 г. фискалният резерв на България наброява малко над 5 млрд. лв. Икономическият подем през следващите години, както и успешните данъчни реформи, резултираха в рекордни приходи за хазната, което означаваше трупането на излишъци и съответно нарастване на фискалният резерв. Това нарастване обаче срещаше сериозни проблеми всеки декември месец, когато тройната коалиция развързваше кесията и започваше да харчи безогледно. Достатъчно е да споменем, че само през месец декември 2008 г., резервът олекна с над 3 млрд. лв. Така, достигайки своя връх на 31 октомври 2008 г. - над 12 млрд. лв., фискалният резерв бързо падна на нива под 8 млрд. лв., където го намираме и в момента. Ако тройната коалиция беше водила благоразумна политика и не беше залитала всеки декември месец, то към момента фискалният резерв можеше да бъде в подножието на 15-те млрд. лева.

Дискусиите за какво да се харчи този резерв също са стари. В периода 2001 - 2003 година набира популярност и намира приложение идеята парите от резерва да се използват по-активно за изкупуване на външния дълг. Този политика среща одобрението и на икономисти като Ричард Ран, Уорън Коутс и Стив Ханке. Уорън Коутс тогава твърди, че управлението на фискалния резерв трябва да бъде максимално прозрачно и следва да се ограничи до следните две възможности - обратно изкупуване на държавен дълг и намаление на данъчната и осигурителната тежест, т.е. намалението на изземването на парични средства от данъкоплатците.

Не всички, разбира се, са на такова мнение и още тогава се подхвърлят идеи с фискалният резерв да бъдат финансирани правителствени харчове. Ахмед Доган (през 2003 г.) излиза в публичното пространство с предложение за изразходване на 1 млрд. евро от фискалния резерв за строителство на пътища. С течение на времето редуцира предложението си до 500 млн. евро. По този повод излиза статия-коментар от Уорън Коутс, в която той отново представя виждането си за управление на фискалния резерв и изказва становището, че по света фискален резерв много рядко се използва за инфраструктурни проекти и това в никакъв случай не е печеливша стратегия.

По същото време Красен Станчев и Георги Ганев, независимо един от друг, изказват сходни възгледи, според които ролята на фискалния резерв трябва да се сведе до:

· Изкупуване на външен дълг;

· Намаляване на данъци;

· Намаляване на системни рискове, демографски и структурни, свързани например с проблемите в пенсионната система и функционирането на НОИ.

От тогава насам дебатът не се е променил. Позицията на Института за пазарна икономика си остава същата, е именно, че харченето на фискалния резерв за правителствени проекти или програми (по време на криза или не) е възможно най-голямата глупост и ще има катастрофални последици. Рисковото инвестиране на парите от резерва също е крайно опасно - това са пари, които служат като гарант на страната ни и едва ли трябва да търсим някаква печалба от тях. Не и докато можем да ги използваме за дълго отлагани и все по належащи реформи.

Външният дълг на страната ни беше сериозно редуциран през последните години и е нормално фокусът ни на попадне върху другите приложения на фискалния резерв. Когато говорим за системни рискове и за ниски данъци, на преден план някак естествено излиза пенсионната система. Система при която държавата отнема сериозна част от дохода ни само срещу обещанието, че в бъдеще ще получим достойна пенсия. Тези обещания започват все повече да тежат и системата е изправена пред пълен крах. Промяната на детайли, като пенсионната възраст, може само да забави неизбежното, а именно това, че рано или късно държавата няма да успее да изпълни обещанията си.

Алтернативата на тази система е изключително проста и това е системата на лични пенсионни сметки. Система при която всеки ще спестява не в общия кюп, а в своята си лична сметка и няма да зависи от никакви обещания на политиците. Система при която всеки ще има избор - къде и колко да спестява, как да се управляват парите му, кога да се пенсионира и как да получи пенсията си. Това е система, която всеки би предпочел, но преминаването към нея изисква сериозен ресурс. Обещанията трябва да бъдат спазени, което означава, че пенсиите на сегашните пенсионери и на тези, които дълги години са внасяли в старата система, трябва да бъдат финансирани от другаде, а не от вноските на сегашното поколение.

Именно във фискалният резерв се крие потенциала за тази реформа, която би решила може би най-тежкият социален проблем пред страната. Връзката между резерва и пенсиите е отдавна осъзната и не случайно част от резерва е и Сребърният фонд, където към момента има около 1,5 млрд. лв. Това са пари, който са заделени именно заради наближаващия крах на пенсионната система. Поне към момента не е ясно как ще бъдат използвани тези пари, но вариантите са горе-долу два - или ще бъдат изхарчени за да платим някакви пенсии в някакъв бъдещ момент, без да променим нищо съществено в пенсионната система, или ще бъдат използвани като буфер и гарант при провеждане на пенсионна реформа и преминаване към лични пенсионни сметки. Тук избора мисля, че е ясен.

Фискалният резерв не бива да бъде харчен или инвестиран, а използван за погасяване на външния дълг и провеждането на ключови реформи в страната. Това е единственото решение, което би имало реален ефект върху живота на всеки един то нас.

Автор: Петър Ганев

Бюлетин за ниски данъци /брой 35/

 
Публикувана 21 Октомври 2009 г. 11:10:25
 



Новини

25 Април 2017
Инфоцентърът на НАП напомня, че наближава крайният срок за подаване данъчни декларации за доходите от нетрудова дейност
още...
25 Април 2017
НАП напомня, че наближава крайният срок за подаване данъчни декларации за доходите от нетрудова дейност
още...
21 Април 2017
Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните
още...
21 Април 2017
Национален щанд на Международната изложба за хотелиерство и ресторантьорство HOST, 20–24.10.2017, Милано, Италия
още...
20 Април 2017
Бюрата по труда стартираха процедури за кандидатстване на работодатели за преференции по програми и мерки за заетост и обучение на безработни
още...

Още новини