Не заигравайте с фискалният резерв

Фискалният резерв е апетитна хапка. Най-просто казано, това са парите, които българските правителства са спестили през последните години... тоест, не са успели да профукат. Към момента този резерв се състои от около 8 млрд. лева за които се дават всякакви необмислени идеи. Най-често се чуват мнения да се използват за да борим кризата или пък просто да ги инвестираме по-свободно за да ни носят някаква доходност. Фактът, че този резерв съществува е добра новина, но заиграването с него крие много опасности.

Развитието на фискалният резерв през последните години е доста интересно. По време на парламентарните избори през юни 2005 г. фискалният резерв на България наброява малко над 5 млрд. лв. Икономическият подем през следващите години, както и успешните данъчни реформи, резултираха в рекордни приходи за хазната, което означаваше трупането на излишъци и съответно нарастване на фискалният резерв. Това нарастване обаче срещаше сериозни проблеми всеки декември месец, когато тройната коалиция развързваше кесията и започваше да харчи безогледно. Достатъчно е да споменем, че само през месец декември 2008 г., резервът олекна с над 3 млрд. лв. Така, достигайки своя връх на 31 октомври 2008 г. - над 12 млрд. лв., фискалният резерв бързо падна на нива под 8 млрд. лв., където го намираме и в момента. Ако тройната коалиция беше водила благоразумна политика и не беше залитала всеки декември месец, то към момента фискалният резерв можеше да бъде в подножието на 15-те млрд. лева.

Дискусиите за какво да се харчи този резерв също са стари. В периода 2001 - 2003 година набира популярност и намира приложение идеята парите от резерва да се използват по-активно за изкупуване на външния дълг. Този политика среща одобрението и на икономисти като Ричард Ран, Уорън Коутс и Стив Ханке. Уорън Коутс тогава твърди, че управлението на фискалния резерв трябва да бъде максимално прозрачно и следва да се ограничи до следните две възможности - обратно изкупуване на държавен дълг и намаление на данъчната и осигурителната тежест, т.е. намалението на изземването на парични средства от данъкоплатците.

Не всички, разбира се, са на такова мнение и още тогава се подхвърлят идеи с фискалният резерв да бъдат финансирани правителствени харчове. Ахмед Доган (през 2003 г.) излиза в публичното пространство с предложение за изразходване на 1 млрд. евро от фискалния резерв за строителство на пътища. С течение на времето редуцира предложението си до 500 млн. евро. По този повод излиза статия-коментар от Уорън Коутс, в която той отново представя виждането си за управление на фискалния резерв и изказва становището, че по света фискален резерв много рядко се използва за инфраструктурни проекти и това в никакъв случай не е печеливша стратегия.

По същото време Красен Станчев и Георги Ганев, независимо един от друг, изказват сходни възгледи, според които ролята на фискалния резерв трябва да се сведе до:

· Изкупуване на външен дълг;

· Намаляване на данъци;

· Намаляване на системни рискове, демографски и структурни, свързани например с проблемите в пенсионната система и функционирането на НОИ.

От тогава насам дебатът не се е променил. Позицията на Института за пазарна икономика си остава същата, е именно, че харченето на фискалния резерв за правителствени проекти или програми (по време на криза или не) е възможно най-голямата глупост и ще има катастрофални последици. Рисковото инвестиране на парите от резерва също е крайно опасно - това са пари, които служат като гарант на страната ни и едва ли трябва да търсим някаква печалба от тях. Не и докато можем да ги използваме за дълго отлагани и все по належащи реформи.

Външният дълг на страната ни беше сериозно редуциран през последните години и е нормално фокусът ни на попадне върху другите приложения на фискалния резерв. Когато говорим за системни рискове и за ниски данъци, на преден план някак естествено излиза пенсионната система. Система при която държавата отнема сериозна част от дохода ни само срещу обещанието, че в бъдеще ще получим достойна пенсия. Тези обещания започват все повече да тежат и системата е изправена пред пълен крах. Промяната на детайли, като пенсионната възраст, може само да забави неизбежното, а именно това, че рано или късно държавата няма да успее да изпълни обещанията си.

Алтернативата на тази система е изключително проста и това е системата на лични пенсионни сметки. Система при която всеки ще спестява не в общия кюп, а в своята си лична сметка и няма да зависи от никакви обещания на политиците. Система при която всеки ще има избор - къде и колко да спестява, как да се управляват парите му, кога да се пенсионира и как да получи пенсията си. Това е система, която всеки би предпочел, но преминаването към нея изисква сериозен ресурс. Обещанията трябва да бъдат спазени, което означава, че пенсиите на сегашните пенсионери и на тези, които дълги години са внасяли в старата система, трябва да бъдат финансирани от другаде, а не от вноските на сегашното поколение.

Именно във фискалният резерв се крие потенциала за тази реформа, която би решила може би най-тежкият социален проблем пред страната. Връзката между резерва и пенсиите е отдавна осъзната и не случайно част от резерва е и Сребърният фонд, където към момента има около 1,5 млрд. лв. Това са пари, който са заделени именно заради наближаващия крах на пенсионната система. Поне към момента не е ясно как ще бъдат използвани тези пари, но вариантите са горе-долу два - или ще бъдат изхарчени за да платим някакви пенсии в някакъв бъдещ момент, без да променим нищо съществено в пенсионната система, или ще бъдат използвани като буфер и гарант при провеждане на пенсионна реформа и преминаване към лични пенсионни сметки. Тук избора мисля, че е ясен.

Фискалният резерв не бива да бъде харчен или инвестиран, а използван за погасяване на външния дълг и провеждането на ключови реформи в страната. Това е единственото решение, което би имало реален ефект върху живота на всеки един то нас.

Автор: Петър Ганев

Бюлетин за ниски данъци /брой 35/

 
Публикувана 21 Октомври 2009 г. 11:10:25
 



Новини

15 Август 2017
Mеждународно изложение „Marketplace Austria Food 2017"
още...
10 Август 2017
„Развитие на социалното предприемачество” - отново обявена процедура за подбор на проекти
още...
07 Август 2017
Осигуровки на работещи в чужбина
още...
02 Август 2017
Здравни осигуровки на студенти в чужбина
още...
24 Юли 2017
РТИК съдейства в изпълнението на проект Heritage for RO-BG Economy
още...

Още новини