Валидност на фактурите при липса на задължителни реквизити по ЗДДС

Една от промените в ЗДДС, (обн. ДВ, бр. 95 от 3.12. 2009 г.), в сила от 1 януари 2010 г., засяга задължителните реквизити на фактурите в качеството им на данъчни документи. В резултат на това от текста на чл. 114, ал. 1 на закона отпадна разпоредбата на т. 6, в която като задължителен реквизит за фактурите бяха посочени името и фамилията на съставителите им. Не тази промяна обаче е обект на настоящия коментар, а следният зададен ни въпрос:

Фирма, регистрирана по ЗДДС, получава фактури от свои доставчици, които също са регистрирани по ЗДДС и начисляват в тях данък, но не посочват данъчният ни идентификационен номер по ДДС. Прави ли отсъствието на този номер фактурите невалидни по ЗДДС и има ли право фирмата, която ги получава, да ползва данъчен кредит по тях ?

Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС идентификационният номер по чл. 92, ал. 2 от закона, определен за получателя на доставката от органите на НАП при неговата регистрация за целите на облагането с ДДС, е задължителен реквизит на фактурите, в качеството им на данъчен документ. Той е уникален номер, който идентифицира данъчния статут по ДДС на един единствен данъчен субект на територията на България, който е регистриран на тази територия за тези цели. А придружен и от префикс BG , този номер идентифицира един единствен субект, регистриран по ДДС, и за територията на Общността. В този смисъл може да се приеме, че този номер, или номерът по чл. 84 от ДОПК, посочен като задължителен реквизит на фактурите, издавани от нерегистрирани по ЗДДС данъчно задължени лица, са данни с легитимна стойност. Те легитимират получателите на доставките като участници в сделките, при изпълнението на които се издават съответните фактури. Нещо повече. В редица нормативни хипотези във връзка с вътреобщностната търговия, при които е приложима схемата за обърнатото данъчно задължение, идентификационният номер по ДДС на получателя на дадена доставка, под който му е издадена фактурата, е определящ за прилагането на тази схема. Ако това е номер, издаден му от държава членка, различна от тази, в която е установен доставчикът по сделката, то мястото на изпълнението на доставката му е на територията на държавата членка, издала този номер, дори и тогава, когато стоката, посочена във фактурата не е пристигнала на територията на тази държава (виж чл. 62, ал. 2 и 3 от ЗДДС). Ето защо присъствието на идентификационните номера на участващите в сделките данъчно задължени лица във фактурите, издавани във връзка с тях, не бива да се подценява. Още повече, че липсата на реквизит, който изрично е посочен в ЗДДС като задължителен, дава формално основание на органите по приходите да не признаят валидността на такива фактури в качеството им на данъчен документ и да откажат правото на притежателите им на данъчен кредит.

Без да омаловажаваме необходимостта от спазване на нормативните разпоредби и затрудненията, които създават непълнотите на документите при проверки, квалифицираме това основание като “формално”, тъй като някои органи по места превишават значимостта на такива липси като основание за отказ на данъчен кредит. Правно основание за тази квалификация ни дава тълкувателно решение № 5 от 14. 07. 2004 г. на Върховния административен съд (ВАС), според което липсата на някой от задължителните реквизити на данъчния документ не го прави автоматично недействителен за целите на данъчното облагане. Според съда в такива случаи контролният орган следва да изгради преценката си за валидността на документа въз основа цялостно изследване на конкретната фактологична обстановка чрез прилагане на установените в ДОПК методи за събиране на доказателства.

Следователно липсата на идентификационен номер на получателя на доставката в дадена фактура, макар и изключително важен като реквизит за целите на облагането с ДДС, не следва да води автоматично до непризнаването й за данъчен документ и до отказ на данъчен кредит. Тази липса обаче поставя под съмнение идентичността на притежателите на такива документи и обяснява защо органите по приходите са склонни да им откажат правото на данъчен кредит за доставки, документирани с такива фактури.

Липсата на някои други задължителни реквизити на фактурите може също да се окажат пречка за пълноценното използване на документа. Така например липсата на реквизити относно вида на фактурираната стока или услуга, или нейното количество, дата на издаване и др.под., може да се окажат пречка при доказването на предмета на доставката, датата на възникване на данъчното й събитие, елементите на цената за определяне размера на данъчната й основа и др.под. съществени данни, необходими за законосъобразното данъчно третиране на доставките. Ето защо, макар че липсата на даден реквизит във фактурите, които издават или приемат данъчно задължените лица, посочен като задължителен в чл.114 от ЗДДС, не ги прави автоматично недействителни; при определени обстоятелства отсъствието на някой от тях може да се окаже решаващо за тяхното пълноценно използване в качеството им на данъчни документи.

Лиляна Панева
данъчен консултант

Инфобизнес бр. 21/2010

 
Публикувана 27 Май 2010 г. 16:05:12
 



Новини

17 Май 2017
Второ издание на Академия за социални предприемачи
още...
17 Май 2017
Национален конкурс за „Европейска награда за млади фермери” 2017 г.
още...
17 Май 2017
Състезание „Green Talents 2017“
още...
21 Април 2017
Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните
още...
21 Април 2017
Национален щанд на Международната изложба за хотелиерство и ресторантьорство HOST, 20–24.10.2017, Милано, Италия
още...

Още новини