В защита на плоския данък*

През последните месеци плоският данък е поставен под сериозен натиск. Неизпълнението на приходната част и назряващият дефицит в бюджета нормално водят със себе си и дискусии около данъчната тежест в страната, което от своя страна даде криле и на „доброжелателите” на плоското облагане. Заговори се както за покачването на плоската ставка, така и за връщането към прогресивното облагане, което било „справедливо”. По всичко личи, че някои хора наистина страдат от много къса памет и затова е хубаво да им припомним малко история и факти около плоският данък.

Плоският данък се появи за пръв път в Европа в средата на 90-те, когато Естония, Латвия и Литва възприеха единна ставка върху доходите. Повече от 15 години по-късно над 10 страни на стария континент вече са въвели плоския данък, включително съседките Румъния, Сърбия и Македония. Само преди няколко дни Унгария стана поредната страна, която погледна към плоското облагане, в случая като анти-кризисна мярка. По всичко личи, че плоският данък вече намира своя път на запад, но нека се върнем на родна почва.

Въвеждането на плоското облагане в България отне доста време, като идеята постепенно набираше популярност, докато на политиците не им остана друг избор, освен да я приемат. Още през 2004 г. се откроиха ясно позициите в дебата за данъците – свободомислещите икономисти в подкрепа на ниските данъци (в това число и 10% плосък данък) срещу гравитиращите около държавата „капацитети” с особено мнение за ниските данъци по принцип и строго против плоският данък (разбирай правителствени експерти и съветници, синдикати, икономисти от университетите и БАН). През следващите години дебатът не стихваше, като липсата на аргументи против плоското облагане бяха често заменяни с пренебрежително отношение и популистки изказвания. Всичко това затихна след въвеждането на десятъка, но ето че сега отново се възражда.

Основният аргумент на тези хора срещу плоския данък на идейно ниво, е че той един вид ограбва бедните за сметка на богатите. Това сме го чували хиляди пъти, но то си остава все така невярно. Единственото ограбване, за което можем да говорим при подоходното облагане, е това от страна на държавата по отношение на самите работещи. Прогресивното „справедливо” облагане означава, че държавата ще изземва повече от всеки един допълнително заработен лев от нас. Няма значение дали сме бедни или богати, държавата ще накаже нашият успех, като изземе още и още от дохода ни. В това няма нищо справедливо – държавата да третира различно хората и да наказва успеха.

От другата страна е „несправедливият” плосък данък – държавата изземва по равна част от всички, без да разграничава хората едни от други. Разграничението се случа автоматично – всички знаем, че 10% от 1000 лева са повече от 10% от 100 лв. Казано по-просто, който взима десет пъти повече ще плати десет пъти повече данъци. Това вече звучи далеч по-справедливо!

Друг аргумент срещу плоското облагане е практичен и касае това, че приходите в бюджета били сериозно ощетени от десятъка. Тук вече няма идеология и разсъждения, а прости факти. През 2007 г. приходите от подоходни данъци в страната се равняват на 1,8 млрд. лв. Година по-късно, вече при въведен плосък данък, приходите в бюджета достигат почти 2 млрд. лв. Тук не трябва да забравяме, че променяме ставките от 20, 22 и 24% на единна ставка от 10%. Това означава, че дори най-ниската ставка се смъква цели два пъти. Въпреки това се наблюдава ръст на приходите! Как се случи това чудо?

Високите приходи се постигат тогава, когато много хора си плащат съвестно данъците. Дори да имаш 90% ставка, ако никой не я плаща, то приходи няма да има. Това го видяхме нагледно през 2008 г – 10-те процента данък позволиха на много хора да покажат доходите си, но също така накараха съвестните данъкоплатци да си отдъхнат. Те бяха тези, които всеки месец внасяха между 1/5 и 1/4 от дохода си под формата на подоходен данък, а в същото време виждаха, че голяма част от хората около тях – приятели, колеги или дори непознати, не правят същото. Тези опасения се потвърдиха, когато по време на дискусиите при въвеждането на десятъка, голяма част от хората сами си казаха, че като отделят 10% от дохода си, на практика ще плащат повече данък от преди. Оказа се, че всъщност имаме три ставки (20%, 22% и 24%), който се използват като официални както от правителството, така и от международните организации, но те са били в сила за около половината от нас. Системата е имала толкова пробойни, че ако няма преференции точно за твоя труд и ако си плащаш съвестно, си поставен в крайно неблагоприятно положение. Именно тази несправедливост беше премахната с въвеждането на плоския данък. Сега тези, които плащат данък са много повече, като всички плащат в пъти по-малко от добросъвестните платци при прогресивното облагане.

Картината не се промени и по време на кризата. За 2009 г. приходите от подоходни данъци надвишиха 2 млрд. лв. и то, докато приходите от всички други данъци вървяха надолу. През 2010 г. е същото – за първите четири месеца се наблюдава срив на приходите, но не и на тези от подоходни данъци. Плоският данък не е виновен за състоянието на бюджета. Нещо повече, от бюджетна гледна точка плоският данък е най-успешната реформа през последните години.

Източник:
Министерство на финансите

Аргументите на противниците на плоското облагане не струват. Това са хора, който не харесват мисълта всички да бъдат третирани равно и трудно възприемат успеха. Те си мечтаят да се месят в живота на всеки един от нас, да разпределят и преразпределят, да наказват едни и да „облагодетелстват” други. Това е паразитно мислене.

Облагането на доходите едва ли се харесва на някой, но хората доказаха, че предпочитат плоското облагане пред другите алтернативи. Те го доказват не само с думите си, но и с делата си, като повече хора си плащат налога. Това ще остане така, докато плоският данък запази основните си характеристики – да е опростен, лесно разбираем, справедлив и нисък. Всичко това трябва да се запази. Покачването на плоската ставка би било стъпка в грешната посока. Това би върнало нежеланието да се плаща и стимулите да се изкриви облагането.

Плоският данък извървя пътя от „безумна идея на група икономисти” до може би най-успешната реформа през последните години. Сега ни остава да го предпазим от празни приказки.

Автор: Петър Ганев
Бюлетин ИПИ/ бр.483/2010

* Статията е публикувана за първи път във в-к “Сега” на 7 юли 2010 година.
Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/v-zashtita-na-ploskiya-danyk/#ixzz0tYXkpLe5

 
Публикувана 13 Юли 2010 г. 13:07:57
 



Новини

29 Юни 2017
КАРИЕРА ЗА НОВА ЕRА - единствените кариерни дни в страната за млади и утвърдени учени
още...
28 Юни 2017
E&E Fashion: Education - Employment Partnership for VET in the fashion sector
още...
28 Юни 2017
ББР ще рефинансира микро заеми и лизинг по програма "Прогрес"
още...
28 Юни 2017
Покана за участие в бизнес делегация до Иран
още...
28 Юни 2017
Конкурс за наименование и графичен знак на интернет портал към проект АГОРАТЕКА
още...

Още новини