Във всяка компания сe заформят групички. Как да ги управляваме?

Всеки човек има нужда от общуване. Повечето от нас, понякога неосъзнато, активно търсят взаимодействие с други хора. В повечето случаи нашите контакти са краткосрочни и незначителни. Обаче ако двама или повече души имат достатъчно дълго време преки контакти, те постепенно започват психологически да осъзнават взаимното влияние един върху друг.

Осъзнаването на това, че за тях мислят и от тях очакват нещо, кара хората да променят своето поведение, адаптирайки или противопоставяйки се на очакванията на други хора и потвърждавайки с това съществуването на социалните взаимоотношения.

Именно тези процеси спомагат за възникването на устойчиви групи хора. Някои групи, с които ни се налага да взаимодействаме, се оказват недълготрайни и тяхната мисия е проста. Когато крайната цел е постигната или когато членовете губят интереса си към нея, тя се разпада. Другите групи могат да съществуват много години и да оказват влияние върху членовете си и дори върху външното обкръжение.

Формални групи
Всяка организация се състои от една или няколко групи. Ръководството може да ги създава по своя инициатива, когато провежда разделение по хоризонтала (подразделения), и по вертикала (нивата на управление). Във всеки един отдел на голяма организация могат да съществуват десетки нива на управление. По този начин голямата организация може да се състои от стотици, дори хиляди малки групи. Тези, които са създадени по волята на ръководството, се наричат формални групи и тяхната функция е да изпълняват конкретни задачи с цел достигане на определените цели.

Възникване на неформалните групи
В момента, в който се сформира дадена организация, тя се превръща в социална среда, в която правилата за общуване се формират далеч не по наставленията на ръководството.

От социалните взаимоотношения се раждат множество други обединения – неформалните групи, които всичките заедно представляват неформалната организация. Благодарение на формалната структура и нейните задачи едни и същи хора се събират заедно всеки ден понякога в продължение на няколко години. Хората, които в други условия трудно биха се срещнали, често са принудени да прекарват повече време заедно, отколкото дори със собственото си семейство. Освен това, характерът на задачите, които те изпълняват, много често ги кара да взаимодействат по между си. Като естествен резултат на това интензивно социално взаимодействие е възникването на неформалните организации.

Те имат много общо с формалните такива и също имат своя йерархия, лидери, задачи. Разглеждайки неформалните групи през призмата на груповата динамика и по-точно тези техни характеристики, които оказват пряко влияние върху ефективността на управлението на организацията като цяло, необходимо е да се спрем на следните моменти:

Социален контрол
На неформалните организации е присъщо да осъществяват социален контрол върху своите членове. Този контрол може да повлияе и да насочи усилията на групата за постигане целите на формалната организация.

Съпротива срещу промените
Хората могат да използват неформалната организация за обсъждане на предстоящи или фактически промени, които могат да се случат в техния отдел или организация като цяло. Съпротивата ще възниква всеки път, когато членовете на групата видят в промените заплаха за бъдещото съществуване на своята група като такава, общите интереси и положителни емоции. Това е един вид инстинкт за самосъхранение.

Неформалните лидери
Както и формалните организации, и неформалните имат своите лидери. Съществено ги отличава само това, че лидерът на формална организация има поддръжка под формата на официални правомощия и те обикновено действат само в една конкретна функционална област.

Опората на неформалния лидер е неговото признание от самата група. В действията си той се опира на хората и тяхната подкрепа. Сфера на влияние на неформалния лидер може да отиде далеч извън административните рамки на формалната организация.

Как да управляваме неформалната организация

Неформалните организации динамично взаимодействат с формалните. Един от първите, които са изследвали формирането на неформални организации, е Джордж Хоманс - теоретик в областта на груповия анализ и организационното развитие. В неговия модел под видове на дейност се разбират задачи, които се изпълняват от хората. В процеса на изпълнение на тези задачи хората осъществяват взаимодействие, което подпомага появата на емоции един към друг и към ръководството. Тези емоции влияят върху това как хората ще осъществяват своята дейност и как ще взаимодействат в бъдеще.

Моделът демонстрира не само това как от процеса на управление възникват неформални организации, но и показва необходимостта една неформална организация да бъде управлявана. Затова, независимо че неформалната организация не е създадена по волята на ръководство и не се намира пряко под контрола му, тя винаги се нуждае от ефективно «управление», за да може компанията да постигне поставените цели.

Фактори, които влияят върху ефективността на групата

Размер. Според някои изследвания можем да направим извод, че групи, които се състоят от 5-11 членове, обикновено вземат по-точни решения, отколкото тези, които надвишават това количество. Увеличението на размера на групата повишава тенденция за неформалното разделение на подгрупи, което може да доведе до взаимно несъгласувани цели. Следователно за групи, които трябва да вземе решение, оптималният размер е 5-8 учасници.

Състав.Тук се подразбира качество на групата, степен на прилика на участниците й – техните възгледи, начини за решаване на проблеми.

Групови норми.Нормите, приети от групата, оказват силно влияние върху поведението на отделния човек, но и върху това в каква посока ще работи групата. Съществено влияние при промяната на тези норми оказва неформалния лидер (ядрото на групата).
Сплотеност. Понеже сплотената група добре работи като колектив, високото ниво на сплотеност може да повиши ефективността на цялата организация. Сплотените групи също така имат по-малко проблеми с комуникацията. Ако целите на подобна група обаче се отличават от тези на организация, високото ниво на сплотеност може напротив - да окаже негативно влияние върху общата производителност на компанията.

Един от критичните фактори, които определят ефективността на групата, е също така поведение на всеки един член. За да функционира една група ефективно, нейните членове трябва да се държат по начин, подпомагащ постигането на общи цели и да осъществяват активно социално взаимодействие.

В групата има два типа роли – целеви и поддържащи
Целевите роли са разпределени по такъв начин, че да могат да подбират груповите задачи и да ги изпълняват.
Поддържащите изразяват поведение, което поддържа и активизира живота и дейността на групата. Примери за целеви роли са: иницииране на дейността, търсене на информация, събиране на мнения, представяне на информация, изказване на мнения, координиране, обобщение. Поддържащите роли съдържат: поощряване, установяване на критерии, изпълнимост, израз на чувствата на групата.

Високото ниво на ефективност на групата говори за нейното развитие до стадия на съгласуван екип. Разликата между екип и група обаче се състои и в това, че екипите много често съвпадат с формалните организации, те се създават и се развиват по ясно определен план, следвайки целите на организацията като цяло.

Неформалните групи се формират стихийно и могат не само да не съвпадат, но и да се противопоставят на организационната структура, на взаимоотношенията вътре в тази структура и на целите на формалната организация.

Автор: Андрей Литвинов
Креативен мениджър за България,

HR Cafe

 
Публикувана 16 Юли 2010 г. 17:07:42
 



Новини

05 Декември 2017
Регионални профили: показатели за развитие 2017
още...
17 Ноември 2017
Уебинар „Пазарни възможности за европейския земеделски бизнес, в контекста на Споразумението за свободна търговия ЕС–Япония”
още...
10 Ноември 2017
Българо-турски агробизнес форум
още...
09 Ноември 2017
Предложени са промени в Закона за туризма
още...
09 Ноември 2017
БТПП издава сертификати на класираните фирми в ТОП 100 и ТОП 1500+
още...

Още новини