Фирмите в България, които начисляват доходи на чуждестранни юридически лица, трябва да удържат и внасят данък при източника

1) Кои доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната са облагаеми с данък при източника съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?

С данък при източника се облагат следните доходи на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:

· Дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица.

Това са доходи, които произтичат от участието на едно чуждестранно юридическо лице в капитала на местно юридическо лице, в качеството му на акционер или съдружник като:

- доход от дивидент е частта от паричното разпределение на балансовата печалба (т.е. след облагане с данъци) в полза на чуждестранно юридическо лице, съобразно неговият дял в капитала на конкретно местно юридическо лице;

- ликвидационен дял е разпределението на дял от имуществото на едно местно юридическо лице, в полза на чуждестранно юридическо лице в качеството му на съдружник/акционер, в случаите на прекратяване на местното лице, или при напускане на чуждестранното юридическо лице.

За дивидент се считат и доходите от дялови участия от неперсонифицирани дружества.

Изключение!Не се облагат с данък при източникаразпределените дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

· Доходи от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.

Това могат да бъдат доходи на чуждестранни юридически лица от лихви (премии) по облигации, ДЦК, съкровищни бонове и др.

· Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг.

Лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, например:

- лихвите по кредити от финансови и нефинансови институции, когато кредитор е чуждестранно юридическо лице;

- лихвите по депозити на чуждестранни юридически лица в местни банки;

- доходите (премиите) от бонове и облигации, издадени от местни юридически лица;

· Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество.

Това са доходи от наем на всякакъв вид движими вещи.

· Авторски и лицензионни възнаграждения.

В обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения се включват плащанията, получени за:

- правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено, научно произведение, кинофилми, записи на радио-, телевизионно предаване, софтуер; или

- правото на използване на патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес; или

- правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване; или

- информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).

Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.

· Възнаграждения за технически услуги.

В обхвата на възнагражденията за технически услуги се включват плащанията за монтаж или инсталиране на материални активи, както и плащанията за всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно юридическо лице.

· Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.

Възнаграждения по договор за франчайз са плащания за предоставено право на ползване на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти.

Договора за факторинг е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.

· Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.

Това са доходи, произтичащи от участието на едно чуждестранно юридическо лице в управлението и контрола на местно дружество.

ВАЖНО! - Авансовите плащания във връзка с изброените доходи не се облагат с данък при източника.

2) Как се определя д анъчната основа, върху която се дължи данък при източника, за отделните видове доходи?

· Данъчна основа за доходите от: дивиденти, финансови активи, лихви, наем на движимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги, доходи по договори за франчайз и факторинг, и доходите от управление и контрол на местно лице, е брутният размер на тези доходи.

ВАЖНО! В случаите, когато при договори за финансов лизинг лихвата не е самостоятелно определена, се приема, че е пазарната лихва.

Пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

· Данъчна основа за доходите от ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

3) С каква данъчна ставка за облагат различните видове доходи на чуждестранни юридически лица според българското законодателство (ЗКПО)?

· Данъчната ставка на данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е 5 на сто.

· Данъчната ставка при определяне на данъка, за всички останали облагаеми доходи е 10 на сто.

Изключение (чл. 200а от ЗКПО)! – Данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:

ü Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;

ü Местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

За целите на прилагането на редуцираната данъчна ставка за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

а) първото лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;

б) второто лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;

в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице

4) В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на ЗКПО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?

Местните юридически лица удържат данъка при източника, когато начисляват съответните доходи.

При определяне на дължимия данък при източника за конкретен вид доход на чуждестранно юридическо лице, местното лице – платец на дохода, следва да се съобрази със специфичните разпоредби на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, ако е налице сключена такава със съответната държава, на която чуждестранното лице, получател на дохода е местно.

Облекченията по СИДДО се ползват след удостоверяване на основанията за това. Удостоверяването на основанията за прилагане на данъчните облекчения, предвидени в съответната СИДДО, може да се извърши:

- в процедурата по чл. 135 от ДОПК;

- в процедурата по прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК;

- в хода на ревизионно производство на чуждестранното лице-притежател на дохода или на местното лице – платец на дохода.

Местните лица са задължени да удържат и внасят данък при източника по реда на ЗКПО, когато е налице една от следните хипотези:

· Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България няма сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

· Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че за съответния вид доход не е налице данъчно облекчение.

· Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че реализраният доход е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка, но чуждестранното лице не е доказало основанията за прилагане на облекченията по СИДДО по предвидения за това ред.

5) В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на съответната СИДДО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?

Данъчната ставка, определена в конкретната СИДДО, се прилага, когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и:

- в спогодбата е регламентирано, че доходът е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка; и

- чуждестранното лице е удостоверило основанията за прилагане на облекченията по СИДДО.

6) В какъв срок местните лица трябва да внесат удържания данък при източника?

Местните юридически лица, които удържат данъка при източника върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:

- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;

- в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - за всички останали случаи.

Местните лица са задължени да удържат и внесат данъка при източника върху всички други доходи на чуждестранни лица, както следва:

- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;

- в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - за всички останали случаи.

7) Трябва ли местните лица да декларират пред НАП данни за внесения данък върху доходи на чуждестранни юридически лица и в какъв срок?

Местните лица, удържали и внесли данъка при източника за начислените от тях облагаеми доходи на чуждестранни юридически лица, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция по месторегистрация чрез декларация по образец.

Декларацията може да бъде изтеглена от web– сайта на НАП на адрес http://portal.nap.bg.

Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.

В случаите, когато местно лице начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, същото е задължено да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.

НАП

 
Публикувана 8 Юли 2011 г. 15:07:37
 



Новини

15 Август 2017
Mеждународно изложение „Marketplace Austria Food 2017"
още...
10 Август 2017
„Развитие на социалното предприемачество” - отново обявена процедура за подбор на проекти
още...
07 Август 2017
Осигуровки на работещи в чужбина
още...
02 Август 2017
Здравни осигуровки на студенти в чужбина
още...
24 Юли 2017
РТИК съдейства в изпълнението на проект Heritage for RO-BG Economy
още...

Още новини