Скрито влияние върху подсъзнанието: как се манипулира поведението на потребителя

След представянето на някои емблематични примера от практиката как се прилагат в киното, музиката и рекламата, за да манипулират избора на потребителя. Сега нека да разгледаме и някои достоверни изследвания в тази посока…

През 1999 г. учени от Харвардския университет изследват силата на подсъзнателните послания върху 47 души на възраст от 60 до 85 години.

На доброволците се прожектира серия от думи, задържащи се само за няколко хилядни от секундата върху екрана, докато те играят компютърна игра, за която им е казано, че ще измери връзката между техните физически и умствени умения.

На едната група възрастни граждани са показани позитивни думи, сред които мъдър, прозорлив и реализиран. На другата група са прожектирани думи като стар, зависим и болен.

Целта на този експеримент е да се види дали излагането на тези хора на подсъзнателни послания, предполагащи стереотипи за възрастта им ще повлияе на поведението им и по-конкретно върху походката им.

След това харвардският екип измерва скоростта на ходене на изследваните субекти и т.нар. „време на размах” (времето, през което единият крак е във въздуха) и според ръководителя, професора по медицина Джефри Хаусдорф, открива, че:

„дължината на крачката на хората, изложени на позитивни думи се е увеличила с почти 10 %”.

С други думи, изглежда, че позитивните стереотипи са оказали положителен психологически ефект върху изследваните субекти, което на свой ред е подобрило физическото им представяне.

Това е силно доказателство, че подсъзнателните послания може да влияят на човешкото поведение.

Вече е доказано, че подсъзнателните послания влияят на преценката ни колко бихме платили за даден продукт. Четете нататък, за да разберете повече…

Усмихнатите лица…

Двама изследователи наскоро демонстрираха, че краткотрайното показване на изображения на усмихнати или намръщени лица само за 16 милисекунди – недостатъчно време, за да могат доброволците да регистрират съзнателно лицето или пък да идентифицират емоцията, която изразява – влияе на сумата, която доброволците са склонни да платят за напитка.

Доброволците си наливат значително повече питие от оставената до тях кана и са готови да платят два пъти по-скъпа цена, когато са изложени на усмихнатите лица.

Учените наричат този ефект „несъзнателна емоция“, което означава, че в настроението на доброволците е настъпила много слаба промяна, но те нито разбират стимулите, които са я причинили, нито съзнават, че има промяна в емоционалното им състояние.

С други думи, усмихнатите лица може подсъзнателно да ни карат да купуваме повече неща, което пък означава, че мениджърите на магазини, които са инструктирали служителите си да се усмихват, са на прав път.

Или помислете за това:

Дори мястото на произхода на продукта може подсъзнателно да влияе на склонността ни да си го купим – едно е парфюм да е произведен Ню Йорк, друго е да е направен в Дюселдорф, нали?

Но силата на подсъзнателната реклама има много малко общо със самия продукт.

Тя просто се загнездва в мозъка ни.

Експеримент с магнитен резонанс…

През 2005 г. един млад докторант от Университета на Пенсилвания на име Шон Полин използва магнитен резонанс, за да изследва начините, по които мозъкът изравя от паметта специфични спомени.

На доброволците са показани приблизително деветдесет изображения в три отделни категории: прочути личности (Хали Бери, Джак Никълсън), световно известни забележителности (Тадж Махал) и обикновени предмети от всекидневието (нокторезачка).

Полин е поискал от доброволците, докато гледат изображенията, да ги поставят в определен умствен контекст.

Например харесват или не харесват Джак Никълсън? Иска ли им се поне мъничко някога да отидат да разгледат Тадж Махал?

Скоро след това Полин кара доброволците да си спомнят изображенията.

Докато мозъците им се опитват да си спомнят, доброволците показват съвсем същата мозъчна активност, както когато мозъкът им за пръв път е формирал впечатлението.

Всъщност Полин и екипът му откриват доказателство, че доброволците са способни да си спомнят в коя категория – прочути личности, известни забележителности или обикновени предмети – е въпросното изображение, преди дори да си спомнят името му, което показва, че човешкият мозък е способен да си спомня изображения, преди те да са регистрирани в съзнанието.

Но дори и ако мозъкът може да извиква обратно информация, лежаща в подсъзнанието, това означава ли непременно, че тази информация определя поведението ни?

 

Източник lifehack.bg

 
Публикувана 10 Октомври 2014 г. 16:10:36
 



Новини

21 Март 2017
На 19 април в БТПП ще се състои Бизнес форум София-Тайпе
още...
21 Март 2017
Виртуално обучение по мениджмънт на интелектуалната собственост
още...
21 Март 2017
Изложение China International Import and Export Food & Beverage Exhibition
още...
21 Март 2017
НСИ: Разходите на работодателите за труд нарастват с 8% на годишна база
още...
21 Март 2017
Здравословните и безопасни условия на труд – грижа на всеки – практически насоки за работодателите
още...

Още новини