Защо плащаме високи цени за енергия?

От няколко месеца инфлацията, измерена на годишна основа, в България намалява. Месечния отчет на Националния статистически институт (НСИ) показва, че и април не е изключение. Това е естествен процес: когато икономическият ръст на българското и европейското стопанство се забавят, намалява търсенето и съответно цените. Същото е в сила и за световната икономиката и цените на стоки, чиито цени се определят от глобалното търсене - като енергийните суровини. Станахме свидетели как за по-малко от година петролът и газът намалиха цената си със 70%. Това моментално се отрази надолу по веригата на пазара - продажбите на горива на дребно, транспорта и т.н.

У нас обаче пазарната верига, от чието здравословно функциониране зависи ефективното саморегулиране на пазара, е прекъсната от държавен регулаторен орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

На първо време, тя забави с няколко месеца прехвърлянето на намалените дистрибуторски цени на енергийните суровини към потребителите. Тази седмица най-накрая комисията обяви, че намаления ще има - газът ще поевтинее с 30%. Намалението само по себе си е добра новина, но остава въпросът защо то не отразява целия 70-процентов спад в цените на суровините?

По-неприятната изненада, идваща от ДКЕВР обаче е друга: въпреки споменатите естествени макроикономическите процеси, комисията планира не да намали, а да увеличи цената на електроенергията с 4-5% от 1 юли. Тя оправдава това увеличение с по-високите цени на електроенергията произведена от възобновяеми енергийни източници - вятър, слънце и вода, чието налагане е записано в енергийната стратегия на България до 2020 г.

Енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници, е свързана с един съществен проблем. Ако попитате гражданите дали я одобряват, мнозинството вероятно ще дадат положителен отговор. Когато обаче дойде моментът да платят нейната висока цена, която се дължи на скъпото й производство, тя вече не им се струва чак толкова привлекателна „алтернатива". Но алтернатива ли е тази енергия и ако „да", кой я избира?

В Белгия, т.е. в страна с тройно по-голяма покупателна сила от България[1], където домакинствата имат право да избират дали да ползват „зелена" енергия или такава от конвенционални източници, по-малко от 3% от тях избират „зелената"[2]. В България по-бедните потребители, са поставени без избор.

Белгийският опит показва, че е морално неправилно да се налага насилствено определен продукт без право на алтернатива, още повече, когато той е толкова скъп на фона на жизнения стандарт на потребителите.

От друга страна, подобна политика е икономически вредна, защото електроенергията е основен разход в производството, и когато този разход се увеличи, националното производство става неконкурентно на световния пазар, от което следват фалити и увеличаване на броя на безработните.

Българските делови и битови потребители губят поради тази принуда една от възможностите, които глобалната криза поражда - възможността да се разционализират разходите и да се открият по-доходоносни начини на изполване на ресурсите и резервите. Позоваването на Енергийната стратегия в тази ситуация е не просто неуместно, то е оправдание за диктат. Възможно е обаче действителната причина за такова регулиране да е желанието да се финансират проекти в енергетиката, които не използват т.нар. възобновяеми източници.

Една от неговите последици, ще бъде търсенето на основания за бъдещо администриране на цените на енергия и намирането на оправладания за други икономически неефестивни проект. Например изглежда сигурно, че изкуственото административно увеличение на цената на електроенергията, да заблуди обществеността за рентабилността на спорния проект АЕЦ „Белене". Тъй като по предварителни изчисления бъдещата произведена от „Белене" електроенергия ще има вероятно цена над конкурентните алтернативи (включително внос), всяко манипулирано от държавната агенция увеличение на цената може да създаде грешно впечатление, че точно тази атомна централа е икономически изгодна.

Автор: Велин Пеев

Институт за пазарна икономика/ бюлетин, бр. 426

 
Публикувана: 18 Май 2009 г. 9:05:05
 



Новини

05 Декември 2017
Регионални профили: показатели за развитие 2017
още...
17 Ноември 2017
Уебинар „Пазарни възможности за европейския земеделски бизнес, в контекста на Споразумението за свободна търговия ЕС–Япония”
още...
10 Ноември 2017
Българо-турски агробизнес форум
още...
09 Ноември 2017
Предложени са промени в Закона за туризма
още...
09 Ноември 2017
БТПП издава сертификати на класираните фирми в ТОП 100 и ТОП 1500+
още...

Още новини