Правителството прие Националната стратегия за околна среда за периода 2009-2018 г.

Понякога деклараторът установява, че в подадената от него годишна данъчна декларация е допусната грешка. Той е заинтересован от нейното своевременно коригиране, особено ако погрешно декларираните данни или обстоятелства водят до намаление или отпадане на данъчното му задължение.

Промяна в данните на данъчна декларация по ЗКПО или ЗДДФЛ след нейното подаване може да бъде направена както по инициатива на декларатора, така и по покана на данъчната администрация, констатирала несъответствия между декларираните данни/ обстоятелства и данните, получени от нея чрез други източници.

Правото на данъчните субекти да извършват корекции на вече подадени декларации по собствена инициатива е посочено в разпоредбите на Глава тринадесета на ДОПК и по-специално в чл.103 и 104 от кодекса. Според текста на чл.104, ал.1 деклараторът има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, данъчната основа и определените задължения. На практика това означава, че корекциите може да засегнат всички части на подадената декларация, включително личните и адресни данни на декларатора, а не само данните, свързани с определянето на данъчната основа и размера на дължимия от него данък.

Освен това кодексът не поставя изискване, относно причините, поради които се налагат корекции, т.е. не прави разлика между виновно или невинно допуснати грешки. Следователно данъчният субект има право да коригира допуснатите неточности и грешки в декларацията си, когато прецени че декларираните от него данни и обстоятелства са неверни, независимо дали става въпрос за виновно или невинно допусната неточност. Той следва да има предвид обаче, че по същия начин кодексът не отчита презумпцията за виновност и невинност и в случаите, когато при данъчна проверка се установят невярно декларирани данни и обстоятелства. В такива случаи всяко отклонение между действителните и декларираните данни и обстоятелства, които водят до намаляване на данъчната основа и на съответното задължение, ще бъде санкционирано. Очевидно е, че, когато декларирането на неверни данни не е направено съзнателно с цел заблуждаване на данъчната администрация, тяхното коригиране е в интерес на данъчния субект. Как се извършва тази корекция?

За разлика от корекциите в декларациите, извършвани при подаването им, промените във вече подадените такива следва да се осъществяват чрез попълване на нова данъчна декларация. ДОПК ( чл.103, ал. 2) е категоричен че: "Отстраняването на несъответствията се извърша с подаване на нова данъчна декларация". Въпреки, че в случая "нова данъчна декларация" не означава буквално новоподадена декларация, а декларация, попълнена на нова бланка, която обаче запазва входящия номер на вече подадената. Посредством промяната на данните в новата бланка старата декларация не се подменя, а само се коригира. За да се приложи този ред и необходимостта от корекция да не доведе до санкции за подателя обаче, новата коригираща декларация следва да бъде подадена до изтичането на законоустановения срок за деклариране. Коригираща декларация, която е подадена след изтичането на този срок, се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане (чл.104, ал. 4 от кодекса).

Следва да се има предвид обаче, че текстът на чл.103, ал. 1 от ДОПК, оставя погрешното впечатление за възможни корекции, извършени след законоустановения срок за подаване на декларацията, които не подлежат на санкции. Това впечатление се поражда от факта, че и в този случай отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. До същото погрешно впечатление може да доведе и разпоредбата на чл.103, ал. 2 на кодекса във връзка с чл.104, ал. 3 от него, относно извършването на корекция в декларацията, извършена по покана на данъчната администрация. Според нея, когато корекцията се извърши в 14-дневен срок след получаването на съобщение от органите по приходите за допуснати неточности в декларациите, подаването на новата декларация в посочения срок "ползва подателя, независимо от чл.104, ал. 3". Това според нас е подвеждащо, защото с тази разпоредба не се променя срокът, в който лицата може да коригират без санкции евентуално допуснатите грешки в декларациите си. Това произтича от факта, че когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, данъкът също подлежи на внасяне в законоустановения срок. Тоест, когато корекцията се извърши след този срок, за неплатените публични задължения се дължи лихва (чл.175, ал.1 от ДОПК).

Разпоредбите на ДОПК, с които се регулират сроковете и последствията от правото на данъчния субект за корекции в подадени декларации, които биха довели до намаляване на данъчните му задължения след като са били заплатени, са изнесени в Глава шестнадесета от кодекса - Раздел I "Прихващане и възстановяване". В случаите, при които корекциите в годишните данъчни декларации водят до намаляване на платени данъчни задължения, са приложими разпоредбите на чл.129 от ДОПК. Той определя процесуалния ред за прихващане и възстановяване на недължимо платени данъчни вземания, такси, както и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание. Прихващането и възстановяването може да се извърши както по инициатива на органите по приходите, така и по писмено искане на лицето. Искането на лицето обаче се разглежда, само ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Лицето следва също да има предвид, че след постъпване на искането му може да му бъде извършена ревизия или проверка. В случаите, когато не е възложена ревизия, актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок след постъпване на искането. Неудовлетворените от решението на акта могат да го обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Върху недължимо внесени или събрани суми се начислява законната лихва само в случаите, при които те са били внесени или събрани въз основа на акт на органи по приходите.

Очевидно е, че при прихващането или възстановяването на недължимо събрани суми поради погрешно посочени данни и обстоятелства в годишната декларация от подателя й, върху тях няма да се начисляват лихви.

Автор: Лиляна Панева

Инфобизнес бр.20/2009

 
Публикувана: 20 Май 2009 г. 10:05:00
 



Новини

15 Август 2017
Mеждународно изложение „Marketplace Austria Food 2017"
още...
10 Август 2017
„Развитие на социалното предприемачество” - отново обявена процедура за подбор на проекти
още...
07 Август 2017
Осигуровки на работещи в чужбина
още...
02 Август 2017
Здравни осигуровки на студенти в чужбина
още...
24 Юли 2017
РТИК съдейства в изпълнението на проект Heritage for RO-BG Economy
още...

Още новини