Приз за Русенската търговско-индустриална камара

В категория „Регионална търговско-промишлена палата/камара“ отличието беше присъдено на Русенската търговско-индустриална камара (РТИК) за значимите ѝ бизнес активности и последователната подкрепа за предприятията в региона през последното десетилетие. Наградата беше връчена от ръководството на БТПП и приета от изпълнителния директор на РТИК Милен Добрев.

Отличието потвърждава ролята на РТИК като първата търговска камара в България, учредена в Русе през 1890 г. и възстановила дейността си след демократичните промени. През повече от 135-годишната си история Камарата е ключов партньор на местния бизнес, участва активно в развитието на индустриалната и инвестиционна среда и работи в тясно сътрудничество с БТПП и европейските бизнес мрежи.

Експрес Сервиз – национално признание за русенската индустрия

Особено място сред отличените зае и русенската компания „Експрес Сервиз“ ООД. В категория „Фирми с дълга история и устойчиво присъствие в икономиката на България“ дружеството получи бронзова статуетка „Хермес“ и грамота. Компанията е наследник на локомотивната работилница, обслужвала първата железопътна линия у нас Русе–Варна, с история, започваща още през 1866 г., и продължител на традициите на Локомотивен вагонен завод „Васил Коларов“.

Днес „Експрес Сервиз“ е утвърден национален лидер в ремонта и производството на локомотиви и един от примерите за модерна индустриална компания от Русе, която успешно съчетава дълбоки производствени корени с инвестиции в технологии, модернизация и износ.

Другите отличени и посланието на юбилея

По време на церемонията бяха връчени отличия и на други компании с дългогодишно присъствие в българската икономика – „Арсенал“ АД, „Ел Би Булгарикум“ ЕАД и „Монделийз Продакшън България“ ООД. В категориите за личности и партньорски организации бяха отличени фигури с ключов принос към развитието на БТПП и към международното икономическо сътрудничество, както и Международната организация на работодателите. В категория „Медия“ признание получиха Българската телеграфна агенция и Българското национално радио за дългогодишното и обективно отразяване на позициите на Палатата и нейните членове.

Юбилейното събитие очерта БТПП като една от най-старите и устойчиви стопански институции в България и в региона, а отличаването на Русенската търговско-индустриална камара и „Експрес Сервиз“ подчерта значението на Русе като исторически и съвременен индустриален център. За РТИК отличието е силен стимул да продължи да развива услуги и инициативи в подкрепа на местния бизнес, да разширява международните партньорства и да насърчава предприемачеството и иновациите в региона.

Дигиталният клуб ще бъде разположен на бул. „Цар Фердинанд“ 3А, ет. 2, леснодостъпен от различни части на града, и ще бъде с напълно безплатен достъп за всички граждани. Клубът ще работи всеки делничен ден от 9:00 до 17:00 ч., за да предостави максимална възможност на ученици, младежи, възрастни, работещи, безработни и представители на бизнеса да се възползват от ресурсите и обученията, които инициативата предлага.

В момента клубът е в процес на оборудване, като се подготвя с модерна техника, обучителни материали и пространства за работа, обучение и сътрудничество. Веднага след като бъде напълно завършен и функционален, РТИК ще оповести официалната дата на неговото откриване.

Какво представляват дигиталните клубове на национално ниво?

Дигиталните клубове са ключов елемент от мащабна национална политика, насочена към повишаване на дигиталната грамотност, приобщаването към съвременните технологии и подготовката на населението за икономиката на бъдещето. Те се изграждат по Плана за възстановяване и устойчивост чрез Министерството на труда и социалната политика и представляват нов тип обществени пространства, в които гражданите получават свободен достъп до модерна техника, специализирани софтуери и обучения по дигитални умения.

Основната цел на мрежата е да намали различията между регионите, да даде шанс на хора от всички възрастови групи да развият необходимите компетентности за работа в дигитална среда и да улесни прехода към нови професии, електронни услуги и съвременни модели на комуникация. В национален мащаб се предвижда да бъдат изградени общо 760 клуба, което прави инициативата най-голямата до момента програма в България, насочена към дигиталното образование за широката общественост.

Това представлява важна крачка напред за региона и още едно доказателство, че РТИК продължава да бъде сред водещите организации, които създават реални условия за насърчаване и развитие на ключовите и професионални компетентности, които са от полза както лицата, така и за бизнеса. Убедени сме, че дигиталният клуб в Русе ще се превърне в ключов център за учене, развитие и вдъхновение за хиляди граждани от региона.

Очаквайте скоро повече информация за официалното откриване!

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Русенска търговско- индустриална камара и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и ГД ЕФМПП в МТСП. Тази инвестиция е с наименование „Изграждане на дигитален клуб в Русе“ и номер BG-RRP-1.024-0418-C01, с общ бюджет на проекта от 52 000 лв.

Основна цел на процедурата

Подкрепата цели да насърчи съвместната работа между бизнеса и науката, като се разработват решения с висока добавена стойност в тематичните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Проектите трябва да водят до повишаване на технологичната готовност (до TRL 5/6), включително чрез прототипиране, тестване, валидиране и пазарна подготовка на нови продукти или услуги.

Кой може да кандидатства

Допустими са предприятия, които:

• са микро-, малки или средни;
• са регистрирани преди 31.12.2022 г.;
• имат реализирани минимални нетни приходи за 2023 и 2024 г.:
  • микропредприятия – поне 40 000 лв.;
  • малки предприятия – поне 100 000 лв.;
  • средни предприятия – поне 700 000 лв.

Кандидатстването е задължително в партньорство с поне една научна организация или висше училище, включително изследователски структури, акредитирани университети, центрове за върхови постижения и др.

Допустими дейности

• Разработване и валидиране на зелени или цифрови технологии, продукти и процеси;
• Създаване и изпитване на прототипи, модели и пилотни решения;
• Дейности по експериментално развитие и индустриални научни изследвания;
• Пазарни анализи, бизнес планиране и оценка на ефекта;
• Защита на интелектуална собственост.

Проектите трябва да попадат в една от тематичните области на ИСИС:

• Информатика и ИКТ;
• Мехатроника и микроелектроника;
• Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии;
• Нови технологии в креативните и развлекателни индустрии;
• Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика.

Допустими разходи

Допустими са разходи за възнаграждения на персонала, разходи за оборудване и материали, външни услуги, свързани с научноизследователски и технически дейности, разходи за нематериални активи (софтуер, лицензи, патенти), командировъчни разходи, както и общи и административни разходи, допустими по правилата на програмата.

Бюджет и финансиране

Общият бюджет на процедурата е 60,7 млн. лв., разпределен между по-слабо развитите региони и региона в преход. Предоставят се безвъзмездни средства между 100 000 лв. и 1,5 млн. лв. на проект.

Интензитетът на финансиране е:

• до 80% за индустриални научни изследвания и до 70% за експериментално развитие – за микро и малки предприятия;
• до 75% за индустриални научни изследвания и до 50% за експериментално развитие – за средни предприятия.

За научните партньори не се изисква съфинансиране.

Срокове

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 16 февруари 2026 г., 16:30 ч. чрез ИСУН 2020. Максималният срок за изпълнение е до 24 месеца, но не по-късно от 31 декември 2029 г.

Подробна информация, указания и всички документи за кандидатстване са достъпни на следната страница:

Значение за региона

За предприятията от Русе и Североизточния регион тази процедура представлява отлична възможност за създаване на иновативни продукти и технологии чрез активно сътрудничество с научни институции. Подобни проекти могат да допринесат за модернизацията на местния бизнес, повишаване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на региона.

Събитието беше част от поредицата „Meet the Experts“, която обединява експерти от различни сектори с цел да споделят добри практики и професионален опит в областта на финансовата грамотност. Основната цел на тези уебинари, заложена в проектното предложение, е да подпомогнат изграждането на капацитет сред обучители и ментори, като им предоставят достъп до съвременни подходи, актуални теми и практически насоки за преподаване на финансова грамотност и отговорно финансово поведение.

Лектор на уебинара беше Димитър Тошев, Старши продуктов мениджър „Финансови престъпления“ в Paysafe, една от водещите международни компании в областта на дигиталните разплащания и финансовите технологии.

Темата на лекцията – „From Literacy to Security: How to Stay Safe from Financial Crimes Online“ – се отличаваше с практическата си насоченост и актуалност. По време на представянето бяха разгледани ключови въпроси, свързани с връзката между финансовата грамотност и финансовата сигурност, както и начините за предпазване от онлайн измами и злоупотреби:

• Дигитални портфейли и онлайн трансакции
• Финансова грамотност и финансови престъпления: връзката между тях
• Основни типове финансови и онлайн измами
• Устойчиви стратегии за превенция на финансови престъпления
• Защита на бизнеса от финансови злоупотреби
• Toolkit за преподаватели – как да се обучават младежи и възрастни в разпознаването на финансови измами

Уебинарът е част от Работен пакет 3 (Comprehensive Methodology) на проекта, който включва серия от експертни срещи и обучения, насочени към подобряване на компетенциите на обучители. Събитията от тази поредица осигуряват мост между академичните концепции и реалната практика, като насърчават участниците да интегрират иновативни, сценарий-базирани подходи в своите обучения.

Проектът FINMAN+ цели да повиши финансовата грамотност на младите (25–30 г.) и да предостави на обучителите иновативни методологии, които съчетават практическо знание, дигитални умения и устойчиво мислене.

В нашата страна проучването се координира от Българската търговско-промишлена палата, а Русенската търговско-индустриална камара допринася за представянето и анализа на резултатите сред регионалния бизнес. На този фон българският бизнес изпраща ясно послание: очакванията за 2026 г. са по-скоро положителни, но под повърхността се натрупват сериозни структурни предизвикателства – на първо място разходите за труд, недостигът на кадри и финансовите условия.

1. Контекст: леко подобрение на настроенията, но тежки структурни спирачки

На европейско ниво всички основни индекси – вътрешни продажби, износ, инвестиции, заетост и обща бизнес увереност – показват „по-малко негативни“ очаквания спрямо 2025 г., подпомогнати от отслабваща инфлация и по-ниски лихвени проценти.

Въпреки това Eurochambres подчертава, че пътят към устойчив растеж остава дълъг. Три фактора се очертават като най-големи спирачки за европейските компании през 2026 г.:

• високи разходи за труд;
• регулаторна тежест;
• недостиг на квалифицирана работна сила.

Именно през тази призма трябва да се разглеждат и резултатите за България.

2. Българската икономическа рамка и профил на участниците

Българските отговори се вписват в контекста на умерен растеж: според есенните прогнози БВП на страната се увеличава с около 3,2% по постоянни цени за първото полугодие на 2025 г., а за цялата година се очаква растеж около 3%. За 2026 г. се предвижда забавяне на растежа на вътрешното търсене до около 2,7%. Инфлацията се очаква да се успокои до около 3,9% в края на годината, със средногодишно ниво около 3,6%.

На този фон предприятията в България формират очакванията си за продажби, износ, заетост, инвестиции и бизнес климат през 2026 г.

3. Очакванията на българския бизнес за 2026 г.

3.1. Вътрешни продажби: положителни, но без „скок“ нагоре

За приходите от продажби на вътрешния пазар през 2026 г.:

• 43,19% от българските компании очакват увеличение;
• 42,82% – без промяна;
• 13,99% – намаление.

България заема 10-о място от 27 държави по индекс на очакванията за вътрешни продажби – позиция в горната част на класацията, но далеч от „експлозивен“ растеж.

Изводът е, че фирмите залагат на умерено разширяване на пазара, но не очакват съществено надхвърляне на нивата от предходните години.

3.2. Експорт: по-колебливи перспективи

По отношение на продажбите извън страната (включително в ЕС) картината е по-колеблива:

• 40,95% очакват увеличение на износа;
• 40,00% – без промяна;
• 19,05% – намаление.

И тук България е на 10-о място от 27 държави по индекс на очакванията за експорт, което подсказва, че компаниите не разчитат на силен външен двигател за растежа през 2026 г., особено на фона на геополитическо напрежение и несигурност в глобалната търговия.

3.3. Заетост: стабилност, но при силен натиск върху възнагражденията

По отношение на заетостта:

• 62,15% от фирмите очакват без промяна в броя на заетите;
• 27,62% – увеличение;
• 10,23% – намаление.

България заема 9-о място от 28 държави по индекс за очакванията за заетост. На практика това означава, че работодателите предпочитат да запазят персонала, въпреки забавящия се растеж, тъй като разходите и рисковете по наемане и обучение на нови кадри в условия на недостиг на умения са високи – тенденция, която Eurochambres наблюдава в цяла Европа.

3.4. Инвестиции: предпазливост и фокус върху ефективността

Очакванията за инвестициите през 2026 г. в България са:

• 40,04% – увеличение;
• 45,74% – без промяна;
• 14,22% – намаление.

По този показател страната е на 8-о място от 28 държави. Подобно на европейската картина, бизнесът планира да продължи да инвестира, но по-скоро в подмяна на остаряло оборудване и повишаване на енергийната и ресурсната ефективност, отколкото в мащабни нови проекти – заради високата цена на финансирането и несигурната среда.

3.5. Бизнес климат и еврозоната: високи очаквания спрямо Европа

По отношение на общото развитие и бизнес климата през 2026 г.:

• 50,55% от българските предприятия очакват по-благоприятно развитие;
• 32,84% – без промяна;
• 16,61% – по-неблагоприятно развитие.

България се нарежда на 2-ро място в Европа по индекс на очакванията за бизнес климат – което е ясен сигнал за умерен, но отчетлив оптимизъм, особено в контекста на очакваното присъединяване към еврозоната и потенциала за подобряване на инвестиционната среда и експортните възможности.

4. Основни предизвикателства пред българския бизнес през 2026 г.

При въпроса за трите най-големи предизвикателства за икономическото развитие на фирмите през 2026 г. отговорите на българските предприятия са концентрирани в няколко ясно очертани области:

1. Разходи за труд – 57,84%
2. Липса на квалифицирана работна сила – 55,76%
3. Финансови условия (лихви, достъп до финансиране) – 50,00%
4. Търговски бариери – 28,31%
5. Достъпност на енергия и суровини – 27,21%
6. Регулаторни тежести (административни и финансови) – 23,77%

Тази структура донякъде се различава от средноевропейската, където на второ място стои регулаторната тежест, а „финансови условия“ и „търговски бариери“ остават по-назад.

По-долу е аналитичен поглед към основните три.

4.1. Разходи за труд: между догонване на доходите и натиск върху маржовете

Разходите за труд остават най-значимото предизвикателство както за Европа, така и за България. Нарастването на заплатите в последните години, в комбинация с ръста на осигурителните вноски и допълнителните плащания по привличане и задържане на персонал, води до:

• натиск върху печалбата, особено в сектори с ниска добавена стойност;
• ограничаване на възможностите за нови инвестиции;
• преместване на фокусa към автоматизация и дигитализация в опит да се намали зависимостта от трудоемки процеси.

В същото време реалното догонване на доходите спрямо ЕС е неизбежно и социално необходимо. Затова ключово става повишаването на производителността – чрез технологии, организация на труда и по-добро управление – а не „замразяване“ на възнагражденията.

4.2. Недостиг на квалифицирани кадри: структурен риск за растежа

Липсата на квалифицирана работна сила е второто по значимост предизвикателство за българските компании, с почти идентична тежест като разходите за труд.

Комбинацията от отрицателна демографска динамика, миграция и бързо променящи се технологични изисквания води до:

• хроничен недостиг на специалисти в индустрията, ИКТ, здравеопазване и други ключови сектори;
• затруднения при разширяване на производството дори при наличие на поръчки;
• допълнителен натиск за повишаване на заплатите, което усилва ефекта от предходната точка.

Eurochambres подчертава, че едва около една пета от малките предприятия в ЕС системно инвестират в ИКТ обучение, докато при големите фирми делът е над 70%. Това означава, че без активни политики за повишаване на квалификацията и преквалификация, разривът в уменията ще се задълбочава, а българският бизнес ще губи конкурентоспособност.

4.3. Финансови условия: цена и достъп до ресурси

За половината от българските компании финансовите условия са сред трите най-важни предизвикателства. Причините включват:

• повишени лихвени проценти и по-стриктни критерии за кредитиране;
• необходимост от самоучастие при инвестиционни проекти;
• ограничени познания за алтернативни източници на финансиране (капиталови пазари, рисков капитал, специализирани фондове).

Въпреки че европейските проучвания на ЕЦБ показват, че много фирми разчитат на вътрешни средства и не срещат формални „бариера за финансиране“, цената на капитала остава ключов фактор при вземането на решения за нови проекти. За МСП в България това често означава отлагане или свиване на инвестиционните планове.

5. Други фактори: търговски бариери, енергия и регулации

Макар и с по-ниска тежест, още три групи предизвикателства очертават допълнителен риск за българския бизнес:

• Търговски бариери (28,31%) – на фона на геоикономическа фрагментация, защитни мерки и различни регулаторни режими на пазарите извън ЕС;
• Достъп до енергия и суровини (27,21%) – цените са по-стабилни спрямо предходните години, но остават високи и слабо предвидими, особено за енергоемки производства;
• Регулаторни тежести (23,77%) – сложни процедури, чести промени в законодателството и висока административна цена на съответствието, които отнемат ресурс от основната дейност.

На европейско ниво регулаторната тежест вече е на второ място сред предизвикателствата, като според EIB тя е един от основните фактори, които възпират инвестициите.

6. Какво означава това за икономическата политика и за компаниите

На база на Eurochambres Economic Survey 2026 могат да се откроят няколко важни направления, релевантни и за българския контекст:

1. По-предвидима и облекчена регулаторна среда
   • системно намаляване и опростяване на административните изисквания, особено за МСП;
   • по-ясни, стабилни и координирани правила на национално и европейско ниво.
2. Адресиране на разходите за труд чрез производителност, не чрез замразяване
   • стимули за инвестиции в автоматизация, дигитализация и организационно усъвършенстване;
   • обмисляне на мерки за оптимизиране на осигурителното натоварване, особено за работодатели, които активно инвестират в обучение и квалификация.
3. Системни инвестиции в умения и човешки капитал
   • по-тясно партньорство между бизнес, образователни институции и организации като БТПП и регионалните камари за разработване на практико-ориентирани програми;
   • улеснен достъп на МСП до програми за повишаване на квалификацията и преквалификация.
4. По-добър достъп до финансиране за МСП
   • опростяване на процедурите за европейски и национални програми;
   • развитие на консултантски и посреднически услуги чрез мрежи като Enterprise Europe Network и търговско-промишлените палати.
5. Подкрепа за енергийния и зеления преход
   • ускорено внедряване на енергоефективни решения и ВЕИ за бизнеса;
   • по-лесен достъп на МСП до „зелено“ финансиране и експертиза.

Обобщение и изводи

Eurochambres Economic Survey 2026 показва, че българските компании влизат в 2026 г. с умерен оптимизъм: очакват растеж на вътрешните продажби, стабилна заетост и продължаващи инвестиции. В същото време обаче те са изправени пред комбинация от структурни предизвикателства – нарастващи разходи за труд, недостиг на кадри и неблагоприятни финансови условия – които могат да ограничат потенциала за догонване и модернизация, ако не бъдат адресирани целенасочено.

Резултатите от проучването дават важна отправна точка както за държавната политика, така и за стратегиите на самите предприятия и деловите организации. Русенската търговско-индустриална камара ще продължи да следи тенденциите, да информира регионалния бизнес и да насърчава участието му в подобни инициативи, за да подпомага навременното адаптиране към икономическата среда.

Изтегляне на доклада

Пълният доклад Eurochambres Economic Survey 2026 (на английски език) е наличен за изтегляне в PDF формат:

Забележка: Публикацията е изготвена с помощта на генеративен изкуствен интелект, който подпомогна структуриране и формулиране на съдържанието. Финалният текст е резултат от експертния принос на автора, който гарантира неговата точност и практическа насоченост.

Икономическо развитие над средното за страната

Според доклада, област Русе е оценена с категория „Добро“ по показателя икономическо развитие – непосредствено под най-високата група „Много добро“, в която попадат София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово. Това позиционира региона сред икономически по-развитите области в България.

Особено впечатляващ е делът на приходите от износ в общите приходи на предприятията – 48%, което почти изравнява областта с водещите експортни региони (София (област) – 52%). Тази висока степен на експортна ориентация е показател за конкурентоспособна индустрия, интегрирана в международните пазари.

„Износът е стратегическият двигател на русенската икономика – това потвърждава силата на нашите производствени предприятия и умението им да се конкурират на глобално ниво,“ коментират от Русенската търговско-индустриална камара.

Активен пазар на труда и висока заетост

Регионът се отличава и с висок дял на заетите лица във възрастовата група 20–64 години – 81,1% през 2024 г., спрямо 76,8% средно за страната. Това свидетелства за наличието на динамична бизнес среда и реални възможности за трудова реализация.

Въпреки това:

• Доходите и стандартът на живот остават под средните за страната.
• БВП на човек: 21 678 лв. (средно за страната: 28 733 лв.)
• Средна годишна брутна заплата: 19 662 лв. (средно за страната: 24 485 лв.)
  Това е и основна причина Русе да е в „Добро“, а не в „Много добро“.

Фирмена активност и човешки капитал

Доброто икономическо представяне се допълва от висока фирмена активност и ориентация към индустриално производство. Силните традиции в машиностроенето, логистиката и технологичния сектор продължават да носят стабилност на местната икономика.

В същото време областта се характеризира с относително благоприятна образователна структура на населението, а Русенският университет „Ангел Кънчев“ играе важна роля в поддържането на квалифицирана работна сила и внедряването на иновации.

Русе като икономическо ядро на региона

Около 90% от населението и 94% от наетите лица в областта са концентрирани в община Русе. Това ясно очертава града като регионално икономическо ядро с добре развита инфраструктура, стратегическо географско положение и достъп до европейски транспортни коридори.

Съчетанието между индустриален капацитет, работна сила и логистична достъпност прави Русе естествен център на Северна България по поречието на Дунав.

Възможности и приоритети за бъдещо развитие

Русе вече разполага с добра икономическа основа, но за да се превърне в един от водещите регионални центрове на България, е необходимо надграждане в няколко ключови направления:

1) Индустриално развитие и експортна диверсификация

• Насърчаване на високотехнологични и зелени производства с по-висока добавена стойност.
• Модернизация на индустриалните и логистичните зони.
• По-активно участие на русенски предприятия в международни вериги на доставка.

2) Инфраструктура и трансгранична свързаност

• Стратегическото разположение на града е ключово предимство, което следва да бъде максимално използвано.
• Делът на първокласните пътища и качеството на настилката в областта са над средните за страната, което допълнително подпомага бизнес свързаността.
• Основен приоритет е ускорената реализация на втория мост над Дунав при Русе–Гюргево, както и модернизацията на железопътните и пътните връзки към Варна, София и Букурещ.
• Тези проекти ще превърнат Русе в реален интермодален хъб на Северна България, отваряйки нови възможности за инвестиции, логистика и туризъм.

3) Човешки капитал и връзка между образование и бизнес

• Засилване на връзката между образователните институции и индустрията.
• Разширяване на дуални програми, инженерни и IT специализации.
• Стимули за задържане на млади кадри в региона за стабилен човешки потенциал.

Заключителни акценти

Област Русе разполага с всички предпоставки да се превърне във водещ индустриален, логистичен и иновационен център на Северна България и Дунавския регион. Комбинацията от силен експортен профил, стратегическо местоположение, развит човешки капитал и благоприятна образователна среда създава основа за ускорено икономическо израстване.

Русенската търговско-индустриална камара ще продължи да работи активно за реализиране на тези приоритети – чрез подкрепа за местния бизнес, развитие на публично-частни партньорства и привличане на инвестиции. Предизвикателства остават повишаването на производителността и недостигът на специфични умения в индустрията (мехатроника, автоматизация, ИКТ), което изисква целенасочени програми за обучение, привличане на специалисти и по-тясно партньорство бизнес–образование.

Целта е ясна: Русе да заеме своето заслужено място сред водещите икономически региони на България – регион на растеж, иновации и високо качество на живот.

Източник: Институт за пазарна икономика, „Регионални профили: показатели за развитие – 2025“, regionalprofiles.bg

Компанията, която е член на РТИК, бе представена от г-н Паул-Богдан Уренюк – мениджър на завода, и г-н Дан Тагореан – главен мениджър производство. От страна на Русенския университет участваха доц. д-р Десислава Атанасова – ректор на висшето училище, и проф. Георги Христов – директор на Центъра за информационно и компютърно обслужване. Русенската търговско-индустриална камара бе представена от своя изпълнителен директор г-н Милен Добрев.

Основен акцент на срещата бяха възможностите за изграждане на устойчиви партньорства между университета, местния бизнес и работодателските организации с цел по-добра подготовка на специалисти в инженерно-техническите направления. Обсъдени бяха програмите за обучение, приложимостта на теоретичните знания в реална производствена среда, както и конкретни модели за взаимодействие между трите организации.

Представителите на GG Group изразиха интерес към активно участие в процеса на формиране на учебните програми както във висшето училище, така и в професионалните гимназии в Русе. Сред обсъдените теми бяха възможностите за реализация на практически програми, стажове и развитие на дуално обучение, което да позволи на младите хора да натрупат реален опит още по време на своето образование.

Важна роля в осъществяването на тази среща и в цялостния процес на изграждане на мост между образованието и бизнеса има Русенската търговско-индустриална камара. Вече повече от 130 години организацията подпомага развитието на местната икономика, като свързва компании, институции и образователни организации в общи инициативи. Чрез подобни срещи и партньорства РТИК съдейства за по-добро разбиране на нуждите на пазара на труда, насърчава въвеждането на иновации и подпомага изграждането на устойчива екосистема за развитие на човешкия капитал в региона.

Срещата завърши с постигнато съгласие за продължаване на диалога и предприемане на конкретни последващи стъпки за създаване на дългосрочно партньорство. Всички участници бяха единодушни, че успешният модел за развитие на регион като Русе се основава именно на тясното сътрудничество между индустрията, образованието и организациите, които ги обединяват.

Профилът надгражда предходните издания чрез обновени данни, разширени анализи и акценти върху ключови инфраструктурни и инвестиционни инициативи, които подпомагат положителната трансформация на местната икономическа среда. В него са включени оценка на секторните тенденции, прогнози за развитие, показатели на пазара на труда, както и информация за индустриалната, транспортна и логистична инфраструктура на Русе.

Изтегляне на профила

Какво включва новото издание:

• икономически и секторен анализ;
• актуални данни за работната сила и образователния капацитет;
• информация за индустриални територии и логистична свързаност;
• ключови инфраструктурни проекти и стратегически предимства;
• фактори за привлекателност на региона за инвеститори и специалисти.

Инвестиционният профил служи като практичен инструмент за компании, предприемачи, инвеститори и партньорски организации. Той подпомага вземането на стратегически решения, бизнес планиране и презентации пред потенциални инвеститори, като допринася за повишаване на видимостта и конкурентоспособността на региона.

Русе продължава да укрепва позицията си като водещ икономически и логистичен център в Северна България и на ключови европейски транспортни коридори. В новото издание са отразени актуални проекти, които ще допринесат за модернизацията на градската и транспортната инфраструктура, засилването на международната свързаност и развитието на иновационен и технологичен потенциал.

РТИК остава ангажирана с подкрепата на бизнеса, икономическото развитие и насърчаването на инвестиции в региона. Чрез своята работа Камарата продължава да подпомага усилията за утвърждаване на Русе като конкурентоспособен, динамичен и привлекателен европейски град за компании, таланти и предприемачи.

Русе запазва стабилни нива на заетост

В регионален план Русе демонстрира стабилна, макар и умерена динамика на пазара на труда. Според проучването прогнозите за града остават непроменени спрямо предишния период – 2% нетен коефициент на заетост. Това означава, че работодателите в региона планират предпазливо разширяване на екипите, като се стремят да съхранят устойчивостта на бизнеса в условията на несигурност.

ИТ секторът с най-оптимистични планове

На национално ниво работодателите в сектора на информационните технологии имат най-оптимистични планове за разширяване на екипите – 23% от тях планират нови назначения през следващите шест месеца. Следват производството (18%), търговията (16%) и финансовите и бизнес услуги (14%).

Позитивни, макар и по-умерени планове се очертават и за секторите:

• „Транспорт и комуникации“ – 6%;
• „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 9%;
• „Строителство“ – 8%;
• „Аутсорсинг“ – 7%.

Наемане от трети страни

Проучването показва, че само 23% от работодателите са готови да наемат кадри от трети страни. Това подчертава предизвикателствата пред бизнеса при запълване на свободни позиции и необходимостта от разработване на ясна държавна стратегия и законодателство за привличане на квалифицирани специалисти отвън.

Русенският бизнес продължава да демонстрира стабилност и предпазливо разширяване на екипите си, въпреки предизвикателствата на пазара на труда. РТИК подчертава значението на инвестициите в човешкия капитал и насърчава местните предприятия да следят тенденциите на пазара на труда, да се възползват от възможностите за професионално развитие на персонала и да внедряват гъвкави модели на работа.

Следването на тези подходи ще подпомогне устойчивостта и конкурентоспособността на бизнеса в Русе и ще улесни адаптацията към динамичната икономическа среда и недостига на квалифицирани кадри.

Резултати с бизнес фокус

• Работодателско участие: в рамките на изданието бяха ангажирани над 50 компании от Русе и Северна България. За всички изложители бяха осигурени индивидуални щандове и възможност за представяне на конкретни позиции и стажове.
• Интерес от кандидати: към датата на откриването 100+ младежи бяха заявили участие, за които организаторите подготвиха профилирано насочване към подходящи работодатели и индивидуални срещи.

Какво получиха работодателите

• Концентриран достъп до подготвени кандидати – студенти, наскоро завършили и млади специалисти, с възможност за бърз скрининг и предварителен подбор на място.
• Видимост на работодателския бранд – индивидуален щанд, срещи лице в лице и представяне на реални казуси, позиции и стажантски програми.
• Оптимизирана координация – предварителната регистрация позволи профилиране на интересите на кандидатите и насочване към съответните щандове в часовете с най-висока посещаемост.

Как протече денят

Официалното откриване беше в 10:00 ч. с встъпителни думи от доц. д-р Десислава Атанасова, ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“, Йоана Терзиева, директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Русе, Милен Добрев, изпълнителен директор на Русенската търговско-индустриална камара, и доц. д-р Даниела Йорданова, ръководител на Центъра за кариерно развитие. Приветствия поднесоха и други представители на университета и на Община Русе. Работните срещи продължиха до ранния следобед в залите на Канев център, а форматът „щандове + директни разговори“ запази динамиката през целия ден и улесни договарянето на последващи интервюта.

Ролята на РТИК

РТИК подкрепи подготовката, комуникацията към бизнеса и логистичната координация на участващите фирми (щандове, технически изисквания, график), както и популяризирането на инициативата чрез мрежата на Камарата. Медийното отразяване на форума в регионални и национални канали подчерта неговата практическа полза за пазара на труда в Русе и региона.

Галерия от събитието

По-долу е включена фотогалерия с моменти от срещите работодатели–кандидати, представянията на компаниите и атмосферата в залите на Канев център.

Перспектива напред

Камарата, заедно с партньорите, ще обобщи обратната връзка от фирмите (интерес към стажантски програми, търсени профили, последващи интервюта) и ще я използва при планирането на следващи формати за директна среща между бизнес и млади таланти. Компаниите, които не успяха да се включат този път, ще бъдат поканени на предстоящите инициативи на РТИК.