От AI експериментите към оперативна готовност: прозрачност, киберустойчивост и инвестиции за МСП

През последните години изкуственият интелект, свързаното оборудване и Индустрия 4.0 се представяха основно като възможности за повишаване на производителността. През август 2026 г. обаче технологичният преход навлиза в нов етап: част от изискванията вече се прилагат, други влизат в сила след броени седмици, а достъпът до финансиране все по-често зависи от технологичната и организационната готовност на предприятието.

От 2 август започна прилагането на новите правила за прозрачност по Европейския акт за изкуствения интелект. От 11 септември производителите на продукти с цифрови елементи ще трябва да докладват активно използвани уязвимости и сериозни инциденти по Акта за киберустойчивост.

Едновременно с това Европейският съюз стартира процедура за изграждане на до седем AI гигафабрики, а в България се подготвя нов фонд за стратегически технологии и отбрана. Бюджетът на процедурата за Индустрия 4.0 беше увеличен, така че да бъдат подкрепени още 286 предприятия, а за част от фирмите в териториите на местните инициативни групи остава отворена възможност за финансиране на внедряването на иновации.

Общата посока е ясна: технологичната инвестиция вече не може да бъде разглеждана отделно от прозрачността, киберсигурността, управлението на данните и доказването на практически резултат.

Прозрачността при използването на AI вече е текущо задължение

На 2 август 2026 г. започна прилагането на новите изисквания за прозрачност по Европейския акт за изкуствения интелект. Европейската комисия и националните компетентни органи започват и по-активното прилагане на регламента. Информацията беше публикувана от Европейската комисия на 31 юли.

Новите правила се отнасят до конкретни категории системи и съдържание. Сред основните изисквания са:

• потребителите да бъдат информирани, когато взаимодействат с чатбот или друга AI система, а не с човек;
• изображения, аудио и видео, представляващи т.нар. deepfake съдържание, да бъдат обозначавани;
• генерираното или изменено чрез AI съдържание да съдържа подходящи машинночетими означения;
• хората да бъдат информирани при използване на системи за разпознаване на емоции или биометрично категоризиране;
• AI генерирани текстове по въпроси от обществен интерес да бъдат обозначавани, когато се публикуват без човешки преглед или редакционна отговорност.

Европейската комисия публикува и насоки, разясняващи задълженията на доставчиците и внедрителите на съответните AI системи.

Това не означава, че всяка употреба на изкуствен интелект задължително изисква видим етикет. Значение имат видът на системата, ролята на предприятието, предназначението на съдържанието и наличието на реален човешки и редакционен контрол.

За повечето МСП първата необходима стъпка е кратък вътрешен преглед на публичните приложения на AI:

1. Има ли на уебсайта чатбот или автоматизиран виртуален асистент?
2. Използва ли се AI за създаване или съществено изменение на изображения, видео или аудио?
3. Публикува ли се автоматично генерирано съдържание без проверка от конкретно отговорно лице?
4. Използват ли се системи за анализ на лица, глас, емоции или биометрични характеристики?
5. Осигурява ли доставчикът на използваната AI система необходимите машинночетими означения и информация за съответствие?
6. Може ли предприятието да докаже кой е проверил и одобрил публикуваното съдържание?

Практическият подход е да бъде въведена кратка политика, определяща допустимите приложения на AI, необходимото ниво на човешка проверка и случаите, в които трябва да се добавя обозначение. Така прозрачността се превръща в част от нормалния процес на публикуване, обслужване на клиенти и одобряване на материали.

Киберустойчивостта преминава от общ принцип към конкретно докладване

Следващият важен срок е 11 септември 2026 г. От тази дата производителите на продукти с цифрови елементи трябва да докладват активно използвани уязвимости и сериозни инциденти, засягащи сигурността на техните продукти.

Първоначалното предупреждение трябва да бъде подадено до 24 часа от узнаването, а пълното уведомление – до 72 часа. При активно използвана уязвимост се изисква и окончателен доклад не по-късно от 14 дни след предоставянето на коригираща мярка. При сериозен инцидент окончателният доклад трябва да бъде подаден в рамките на един месец. Докладването ще се извършва чрез единна европейска платформа. Европейската комисия публикува обобщение на механизма и сроковете.

Основните изисквания на Акта за киберустойчивост ще се прилагат изцяло от 11 декември 2027 г., но задълженията за докладване започват по-рано.

На 27 юли Комисията публикува нови практически насоки, които разглеждат:

• кои продукти и свързани услуги попадат в обхвата на регламента;
• какво представлява съществена модификация на съществуващ продукт;
• как се определя периодът за поддръжка;
• как се изпълняват задълженията за оценяване на риска и докладване;
• как се третират дистанционните услуги за обработка на данни и софтуерът с отворен код.

Насоките включват 67 практически примера и са разработени с внимание към положението на микро-, малките и средните предприятия. Те нямат задължителен характер, но дават важна основа за подготовка. Пълният документ и приложенията са достъпни на портала на Европейската комисия.

Изискванията не се отнасят само до традиционните софтуерни компании. В обхвата могат да попаднат предприятия, които предлагат под собствено име:

• свързани машини и индустриално оборудване;
• контролери, сензори и IoT устройства;
• вграден софтуер;
• мобилни или уеб приложения, свързани с физически продукт;
• системи за дистанционно наблюдение и управление;
• специализирани цифрови решения, интегрирани в оборудване на клиенти.

Предприятие, което само използва такъв продукт, обикновено няма същото задължение за докладване като производителя. То обаче трябва да знае кой доставчик отговаря за сигурността, как се съобщават уязвимости и по какъв начин ще получава актуализации и коригиращи мерки.

Преди 11 септември потенциално засегнатите производители трябва да определят отговорно лице, да създадат канал за получаване на сигнали за уязвимости и да опишат процедура за преценка дали даден случай подлежи на докладване. При срок от 24 часа тази отговорност не може да бъде уточнявана едва след възникването на инцидент.

AI гигафабриките са инфраструктурна възможност, а не обичайна грантова схема

На 30 юли Европейският съюз стартира процедура за създаването на до седем AI гигафабрики. Инициативата трябва да мобилизира повече от 30 млрд. евро инвестиции, включващи до 10 млрд. евро европейско и национално публично финансиране и поне 20 млрд. евро частен ресурс.

Гигафабриките ще обединяват специализирани AI процесори, облачни технологии, софтуер, високоскоростна свързаност и енергийно ефективни центрове за данни. Целта е да бъде осигурена европейска инфраструктура за обучение, адаптиране и използване на усъвършенствани AI модели. Срокът на процедурата е 12 ноември 2026 г. Основните параметри са представени от Европейската комисия.

Това не е стандартна процедура, по която отделно МСП може да кандидатства за закупуване на софтуер или компютърна техника. Основните кандидати ще бъдат мащабни индустриални и инфраструктурни консорциуми.

Възможностите за малките и средните предприятия са по-скоро в две направления.

Първото е бъдещият достъп до инфраструктура за обучение, изпълнение и адаптиране на AI модели. Това може да бъде важно за компании, които разработват решения за индустрията, логистиката, здравеопазването, енергетиката, киберсигурността или анализа на големи масиви от данни.

Второто направление е включването във веригите на доставките. Изграждането на подобни центрове изисква:

• енергийна и електрическа инфраструктура;
• системи за охлаждане и управление на енергията;
• центрове за данни и специализирано оборудване;
• комуникационна свързаност;
• киберсигурност;
• индустриална автоматизация;
• инженерни, строителни и поддържащи услуги;
• софтуерна интеграция и управление на данни.

За предприятията от Русенския регион по-реалистичният подход е да идентифицират конкретна технологична, производствена или инженерна компетентност, която може да бъде предложена на оператори и партньори в бъдещите консорциуми.

България подготвя капитал за стратегически технологии

На 27 юли Фондът на фондовете стартира процедура за избор на финансов посредник, който да управлява новия „Фонд за стратегически технологии и отбрана“.

Предвиденият публичен ресурс е 30,3 млн. евро, към който избраният фонд мениджър трябва да добави минимум 10% частно съфинансиране. Максималната инвестиция в едно предприятие ще бъде до 5 млн. евро, като се очаква да бъдат подкрепени приблизително 15 компании. Инвестиционният период е до края на 2030 г.

Фондът ще бъде насочен към предприятия в ранен етап и във фаза на растеж, които развиват:

• цифрови и дълбоки технологии;
• чисти и ресурсно ефективни технологии;
• биотехнологии;
• отбранителни технологии и индустриален капацитет;
• продукти и услуги с двойна употреба.

Параметрите на инструмента са публикувани от Фонда на фондовете.

Важно е да се направи разграничение: текущата процедура е за избор на фонд мениджър, а не за директно кандидатстване на предприятията. Достъпът до инвестиции ще започне след избора и структурирането на посредника.

Компаниите, които потенциално попадат във фокуса на фонда, могат да използват този период за подготовка на:

• ясно описание на технологията и нейното стратегическо приложение;
• доказателства за технологична зрялост;
• информация за интелектуалната собственост;
• пазарна стратегия и потенциални клиенти;
• финансов модел и необходим инвестиционен ресурс;
• план за използване на средствата;
• управленски екип и партньорства;
• оценка на приложимите ограничения при продукти с двойна употреба.

Капиталовото финансиране е различно от безвъзмездната помощ. Инвеститорът ще търси не само допустими разходи, а възможност за растеж, конкурентно предимство и реалистична възвръщаемост.

Повече средства за Индустрия 4.0 не означават нов прием

Министерството на иновациите и дигиталната трансформация осигури допълнително малко над 71 млн. евро по процедурата за въвеждане на технологии от Индустрия 4.0. Това позволява да бъдат финансирани още 286 малки и средни предприятия.

Общият ресурс на мярката достига над 125 млн. евро, а броят на подкрепените компании – 512. Подадени са общо 742 проектни предложения. Данните са публикувани от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.

Увеличението на бюджета не представлява нов прием на проектни предложения. То е насочено към допълнително финансиране на вече оценени кандидати.

Резултатите обаче показват силно търсене на решения за изкуствен интелект, облачни технологии, индустриален интернет на нещата, цифрови близнаци, анализ на данни, автоматизация и киберсигурност.

За подкрепените предприятия следващото предизвикателство е правилното внедряване. Закупуването на оборудване или софтуер трябва да бъде придружено от:

• интеграция със съществуващите процеси;
• определяне на собствеността и качеството на данните;
• обучение на служителите;
• управление на достъпа;
• киберсигурност и архивиране;
• измерване на производителността преди и след инвестицията;
• план за поддръжка и развитие след приключването на проекта.

За предприятията, които не са получили финансиране, подготвеният инвестиционен случай не трябва да бъде изоставян. Той може да бъде адаптиран към бъдеща процедура, финансов инструмент, лизинг или поетапна инвестиция със собствени средства.

Местното финансиране за иновации изисква внимателна проверка на допустимостта

До 16:30 часа на 14 септември 2026 г. е отворен първият срок по процедурата „Внедряване на иновации в МСП на територията на местни инициативни групи“.

Бюджетът е почти 20 млн. евро. Безвъзмездната помощ за отделен проект е между 15 000 и 102 500 евро, при максимален интензитет до 75% от допустимите разходи.

Могат да бъдат финансирани машини, оборудване, софтуер, патенти, полезни модели, промишлени дизайни и лицензии, необходими за внедряване на нов или подобрен продукт или бизнес процес. Условията и сроковете са публикувани от Министерството.

Процедурата не е достъпна за всички МСП. Кандидатът трябва да бъде на територията на местна инициативна група с одобрено допълващо финансиране по програмата. Следователно проверката на териториалната и останалата допустимост трябва да предхожда разработването на проекта.

Предвид близкия срок предприятията, които все още нямат определена иновация, техническа оферта и готовност за съфинансиране, трябва реалистично да преценят дали могат да подготвят качествено предложение. По процедурата е предвиден и втори период за кандидатстване от 14 януари до 15 март 2027 г.

По-добрият бизнес климат не премахва слабостта на промишленото търсене

Данните на Националния статистически институт за юли показват увеличение на общия показател за бизнес климата с 0,7 процентни пункта – от 16,1% на 16,8%. При промишлеността увеличението е с 1,1 пункта до 17,2%.

Зад общото подобрение обаче се виждат по-предпазливи оперативни сигнали. Промишлените предприятия отчитат намаление на новите поръчки през последните три месеца, а очакванията за производствената активност остават неблагоприятни. Средното използване на производствените мощности спада с 2,4 процентни пункта спрямо април и достига 72,9%. Основните ограничения остават несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила. Пълните резултати са публикувани от НСИ.

Тази комбинация предполага по-селективен подход към технологичните инвестиции. Преди започването на проект предприятието трябва да отговори на четири въпроса:

1. Кой конкретен производствен, пазарен или организационен проблем решава инвестицията?
2. Какъв измерим ефект се очаква върху разходите, капацитета, качеството, сроковете или продажбите?
3. Разполага ли предприятието с хората, данните и процесите, необходими за внедряване?
4. Съобразено ли е решението с изискванията за прозрачност, киберсигурност и защита на информацията?

В период на по-слаби поръчки технологията трябва да повишава устойчивостта и ефективността на бизнеса, а не просто да добавя още един сложен актив.

Практическа 90-дневна рамка за МСП

Предприятията могат да структурират подготовката си около шест действия:

1. Направете регистър на използваните AI системи. Опишете предназначението, доставчика, използваните данни, публичното взаимодействие и отговорното лице за всяко решение.
2. Прегледайте публичното AI съдържание. Проверете чатботовете, автоматично генерираните текстове, изображенията, видеото и аудиото и въведете необходимите обозначения и човешки контрол.
3. Определете дали предлагате продукт с цифрови елементи. Ако произвеждате свързано оборудване, софтуер или вградени системи, проверете ролята и задълженията си по Акта за киберустойчивост.
4. Създайте процедура за уязвимости и инциденти. Определете канал за сигнали, отговорни лица, начин за оценяване на случаите и готовност за сроковете от 24 и 72 часа.
5. Класифицирайте инвестиционния си проект според етапа му. Разграничете дали е подходящ за безвъзмездна помощ, дялово финансиране, банков кредит, лизинг или участие в по-голям технологичен консорциум.
6. Свържете технологията с измерим бизнес резултат. Създайте начални показатели за производителност, качество, енергия, срокове, киберриск и приходи, спрямо които да бъде оценен ефектът от инвестицията.

Заключение

Август 2026 г. показва, че европейската технологична политика вече действа едновременно чрез правила, инфраструктура и финансиране.

Прозрачността при AI вече е приложимо изискване. Докладването по Акта за киберустойчивост започва на 11 септември. AI гигафабриките създават бъдеща инфраструктура и нови вериги на доставки. Българските финансови инструменти насочват капитал към Индустрия 4.0, иновации и стратегически технологии.

Общият знаменател е оперативната готовност. Предприятията, които познават използваните си технологии, управляват данните и уязвимостите, разполагат с техническа документация и могат да докажат ефекта от инвестициите си, ще бъдат по-добре позиционирани както спрямо регулациите, така и спрямо бъдещото финансиране.

Русенската търговско-индустриална камара публикува подобни материали, за да подпомага предприятията в региона при оценяването на новите изисквания, подготовката на инвестиционни проекти и изграждането на технологични партньорства.

Ако искате да обсъдим приложимостта на изискванията за AI прозрачност и киберустойчивост, подготовката на иновационен проект или позиционирането на вашата организация в новите технологични вериги, свържете се с мен на sminchev@rcci.bg или 0895 890 123.

Забележка: Публикацията е изготвена с помощта на генеративен изкуствен интелект, който подпомогна структурирането, проверката на източниците и формулирането на съдържанието. Финалният текст е резултат от експертния принос на автора, който гарантира неговата практическа насоченост. Информацията е актуална към 3 август 2026 г. и не представлява правна или финансова консултация.