Стрес-тестът на прехода: Какви бяха реалните предизвикателства в първия месец с новата валута

Преминаването към еврото като единствено законно платежно средство от 1 февруари 2026 г. бележи края на динамичния едномесечен период на двойно обращение. Въпреки че институциите и финансовият сектор отчитат процеса като плавен и успешен, историческата промяна съвсем очаквано донесе своите специфични логистични, административни и психологически предизвикателства.

Ето какви бяха основните трудности по пътя към новата валута, с които се сблъскаха бизнесът и потребителите у нас.

Предизвикателствата пред бизнеса: Ликвидност, софтуер и солени глоби

За търговците и предприемачите първият месец на годината се оказа истински стрес-тест. Основните препъникамъни включваха:

• Логистиката на двойното обращение: Най-голямата първоначална тежест за търговците бе задължението да приемат плащания в левове, но да връщат ресто приоритетно в евро. Това създаде сериозни затруднения с ликвидността и предизвика временен локален недостиг на дребни евробанкноти (по 10 и 20 евро) и монети, особено в по-малките търговски обекти.
• Стриктен контрол и административни санкции: Засилените проверки от страна на НАП и Комисията за защита на потребителите (КЗП) за необосновано закръгляне на цените нагоре и неспазване на правилата за двойно обозначаване доведоха до допълнително напрежение. Само до края на януари бяха наложени санкции за близо 400 000 евро при установени нарушения.
• Счетоводна и ИТ адаптация: Фирмите трябваше спешно да пренастроят своите ERP системи, касови апарати и счетоводни софтуери. Подаването на данъчни декларации за периоди, приключващи след 1 януари 2026 г., вече изисква отчитане изцяло в евро, което наложи ударно обучение на финансовите отдели.
• Пререгистрация на уставния капитал: Всички дружества имат срок до 31 декември 2026 г. да актуализират дружествените си договори и да конвертират уставния си капитал от левове в евро в Търговския регистър. Макар държавни такси за това да не се дължат, процесът изисква административно време, а пропускането му крие риск от глоби и блокиране на бъдещи фирмени промени.

Трудностите за гражданите: Опашки, фалшификати и „скрита“ инфлация

За обикновения потребител раздялата с лева също не премина без сътресения.

• Опашки за обмяна на пари в брой: Към края на януари около 25% от левовите банкноти и монети все още бяха в обращение. Тъй като от 1 февруари магазините вече не ги приемат, гражданите трябваше да ги обменят физически в банките или в „Български пощи“. Това доведе до опашки и неудобства пред гишетата, особено предвид лимитите – пощите не обменят над 10 000 лв. дневно на човек, а за суми над 30 000 лв. в банките се изисква предварителна заявка от 3 до 5 дни.
• Психологическа бариера и „скрита“ инфлация: Въпреки фиксирания курс от 1 EUR = 1.95583 BGN, много потребители изпитват трудности при бързото ориентиране в новите номинални стойности на стоките. Страхът от спекулативно вдигане на цените доведе до пик на потребителските жалби през първите седмици на годината.
• Риск от измами и фалшиви пари: Появата на непознатата за мнозина физическа валута в портфейлите доведе до ръст на опитите за прокарване на фалшиви евробанкноти. Още през януари МВР образува десетки досъдебни производства по такива случаи.
• Информационно объркване при уязвими групи: Възрастните хора и жителите на по-отдалечени населени места срещнаха най-големи трудности с разбирането на сроковете. Значителна част от хората погрешно смятаха, че периодът, в който могат да плащат в магазина с левове, ще продължи цели шест месеца, а не само един.

Светлина в тунела

Въпреки първоначалните спънки, данните от средата на февруари показват ясна тенденция към успокояване. Напрежението видимо намалява, жалбите спадат значително, а външнотърговският сектор вече усеща реалните ползи от премахването на валутния риск и банковите такси за превалутиране. Преходът е към своя край, а икономиката започва да работи по новите европейски правила.