Българските МСП изостават в борбата с климатичните промени

Ново проучване на Евробарометър, публикувано от Европейската комисия по-рано този месец, разкрива тревожни данни за готовността на българските малки и средни предприятия да се борят с климатичните промени. Докато в ЕС все повече компании превръщат устойчивостта в конкуретно предимство и предприемат стъпки за намаляване на въглеродния си отпечатък, българските МСП все още изостават в зелената трансформация, като едва една трета от тях са разработили или планират да разработят стратегии за климатична неутралност.

Ключови констатации от проучването:

• Бавно темпо на въвеждане на зелени практики: Почти 60% от българските предприятия не предвиждат да предприемат действия за намаляване на въглеродния си отпечатък.
• Липса на стратегии: Само 12% от българските МСП имат съществуваща стратегия за намаляване на въглеродните емисии, което е значително по-малко от средното ниво за ЕС (21%).
• По-ниска степен на рециклиране: Въпреки че българските МСП предприемат стъпки за пестене на енергия, вода и материали, процентът на рециклиране (27%) е значително по-нисък в сравнение със средния за ЕС (48%).
• Административни бариери и високи разходи: Според резултатите от проучването, основните пречки пред въвеждането на ресурсно ефективни мерки в България са сложните административни процедури (41%) и високите разходи (26%).

Какви са причините за това изоставане?

Експерти посочват няколко възможни причини за по-слабата ангажираност на българските МСП с климатичните цели:

• Липса на осведоменост: Много български предприятия все още не са напълно наясно с въздействието на своята дейност върху околната среда и с ползите от преминаването към по-зелени практики.
• Ограничени финансови ресурси: Високите инвестиции, необходими за въвеждането на нови технологии и процеси, са сериозна пречка за малките и средните предприятия.
• Липса на квалифицирани кадри: На пазара на труда липсват специалисти с необходимите знания и умения за управление на екологичните проекти.
• Бюрократични пречки: Сложните административни процедури и липсата на ясни насоки затрудняват предприятията да се ориентират в процеса на въвеждане на зелени практики.

Българските МСП все още имат да извървят дълъг път, за да постигнат климатична неутралност. Въпреки това, съществува огромен потенциал за растеж и развитие в тази насока. С подходяща подкрепа и стимули, българските предприятия могат да станат лидери в прехода към зелена икономика и да допринесат за устойчивото развитие на страната.

Въпреки общата картина на бавен преход към зелени практики в България, съществуват и предприятия, които демонстрират ангажираност към устойчивото развитие и постигат значителни резултати. Като пример за добра практика може да се спомене русенската компания „Септона България“ АД, която се отличава с ангажимента си към опазването на околната среда, като работи с безотпадни технологии и отговаря на всички стандарти за защита на околната среда. Дружеството използва суровини, които не генерират отпадъци и се рециклират на 100%, което допринася за устойчивото развитие и екологично чистото производство.

Този пример показва, че дори и в условията на ограничени ресурси и бюрократични бариери, българските компании могат да постигнат значителен напредък в областта на устойчивото развитие.

Повече информация за резултатите от проучването “МСП, ресурсна ефективност и зелени пазари” на Евробарометър можете да намеритe на сайта на Европейската комисия.