Въздействие на увеличението на минималната работна заплата върху бизнеса в Русе и региона
През последните години, темата за минималната работна заплата (МРЗ) предизвиква значителни дискусии сред бизнеса и обществото в България. С планираното увеличение на МРЗ с 15.4% през 2025 г., възнаграждението ще достигне 1077 лв., което поставя редица предизвикателства пред предприятията в региона на Русе и цялата страна. Много компании, особено тези в трудоемките сектори, се борят с увеличените разходи за труд, докато други се възползват от повишената покупателна способност на служителите.
Ефектът върху бизнеса в Русе
Русе е индустриален център с разнообразни предприятия, много от които са зависими от ръчен труд и са чувствителни към увеличаването на трудовите разходи. Компании като тези в шивашката, хранително-вкусовата и производствената индустрии усещат директния ефект от нарастващата минимална заплата. Въпреки че за някои фирми увеличението е възможност за привличане и задържане на кадри, за други това може да доведе до свиване на дейността или дори затваряне.
Пример за подобни предизвикателства е секторът на автомобилните компоненти, където компаниите често разчитат на нискоквалифициран труд. В този контекст, предприятия като „Леони България“ и „СЕ Борднетце“ вече обявиха преместване на своето производство в други страни поради високите разходи за труд и спадналото търсене в Европа.
Регионални и секторни различия
Русенската Търговско-Индустриална Камара (РТИК) насърчава балансирания диалог между бизнеса и държавните институции, за да се намери устойчив механизъм за определяне на минималната работна заплата. Според някои мнения, настоящата формула за определяне на МРЗ – фиксирана на 50% от средната заплата в страната – не отчита достатъчно регионалните и секторни различия. В Русе, както и в други индустриални региони, минималната заплата представлява съществена част от разходите на предприятията, особено в сектори с по-ниска добавена стойност. Поради това е разумно да се разгледа възможността за по-гъвкаво определяне на минималното възнаграждение на регионално и секторно ниво.
Влияние върху работодателите и работниците
Възможността за ръст на МРЗ обхваща около 40% от наетите лица в България, като повечето от тях се намират в сектори, където минималното възнаграждение е основна форма на доход. За работодателите това означава по-високи разходи за заплати, осигуровки и данъци, което може да доведе до свиване на персонала или ограничаване на инвестициите в модернизация на производствените мощности.
Един от основните проблеми, пред които са изправени работодателите, е, че увеличението на минималната работна заплата не е свързано с ръст на производителността на труда. Това създава риск за загуба на конкурентоспособност, особено в международен план. За малките и средни предприятия в Русе, които са основен двигател на местната икономика, този ефект е осезаем и може да доведе до сериозни затруднения.
Заключение
Русенската Търговско-Индустриална Камара призовава за конструктивен диалог между държавата и бизнеса с цел да се намери устойчиво решение за определяне на минималната работна заплата. Важно е да се вземат предвид спецификите на различните региони и сектори, за да се избегнат негативни последици за икономиката и заетостта. Възможността за регионално или секторно определяне на МРЗ може да бъде един от начините да се постигне този баланс.
Оригиналната статия е написана от Вера Денизова за вестник „Капитал“. Можете да я прочетете тук: Минималната работна заплата: малка за служителите, непосилна за фирмите.
