Управление на Еврофондовете: Предизвикателства и Възможности за Русенския Регион

Според статията от вестник „Капитал“, България разполага с около шест месеца, за да усвои приблизително 4 милиарда лева от еврофондовете за кохезия за периода 2014-2020 година​​. За програмния период 2014-2020 г., който завършва през 2023 г., българските органи са договорили средства в размер на 18.83 милиарда лева или 104.14% от бюджета на програмите, което е над необходимото, тъй като не всичко договорено може да бъде изразходено.

Някои от големите инфраструктурни проекти в България ще бъдат отложени за следващия програмен период, тъй като не може да се съобразят със сроковете за изпълнение. Това включва част от програмите „Транспорт“ и „Околна среда“, които ще бъдат прехвърлени за периода 2021-2027 г. Това би могло да доведе до загуба на поне част от средствата за тях и отмяна на други важни проекти.

По-специално, пет проекти, финансирани по транспортната програма, ще бъдат прехвърлени към следващия период. Това включва железопътните линии Елин Пелин – Костенец и София – Драгоман – сръбска граница, както и втората фаза на проекта по линията Пловдив – Бургас, реконструкцията на гаров комплекс Нова Загора и финансирането за тяговите подстанции във Варна, Разград и Русе.

Шест от големите ВиК проекти – за Варна, Бургас, Пловдив, Сливен, Стара Загора и Перник, също ще бъдат прехвърлени. Индикативната стойност на тези проекти общо възлиза на около 320 милиона лева. Общият размер на безвъзмездната помощ по проектите, които ще бъдат прехвърлени, възлиза на малко над 1.5 милиарда лева.

За големите инфраструктурни проекти от програмния период 2014-2020, които не могат да бъдат завършени до края на 2023 г., има няколко възможности. Една от тях е проектите (но не и финансирането) да бъдат прехвърлени към новия програмен период 2021-2027, или така нареченото „фазиране“. Това би означавало, че България ще трябва да отдели нови ресурси от бъдещи проекти, които ще бъдат отложени, или ще продължи да изпълнява текущите със собствени средства. Съществува и трета възможност – проектите просто да бъдат отписани, но това е малко вероятно.

Според екипа на вицепремиера по управление на еврофондовете Атанас Пеканов, освободените ресурси могат да бъдат насочени към други по-малки проекти, като например разширение на третата линия на Софийското метро, рехабилитация на инфраструктурата на пристанище Варна и изграждане на обходен път на Бургас.

В контекста на Русенската търговско-индустриална камара, е важно да се отбележи, че промените във финансирането и преориентацията на проектите могат да имат влияние върху местните индустрии и бизнеси. Пренасочването на ресурсите към различни области може да представлява и възможности, и предизвикателства за търговските и индустриални сектори в региона. Това подчертава важността от активно участие и връзка с политическите процеси, за да се гарантира, че интересите на бизнеса са представени и защитени.

За да прочетете цялата статия, кликнете тук. Автор: Моника Върбанова, вестник Капитал.