Финансовата грамотност – добри европейски практики
Днес, по време на уебинар, организиран в рамките на проект Finman+, представители на консорциума и специално поканени гости споделиха вдъхновяващи примери за повишаване на финансовата грамотност в различни европейски държави и по-специално на тези от консорциума – Дания, Кипър, България, Испания, Словения, Гърция и Италия . В центъра на дискусията беше опитът на Дания, която е водеща в интегрирането на финансовата грамотност в образованието. Други държави като Италия, Кипър, Гърция, България, Словения и Испания също развиват значими инициативи, но подходите и ефективността им варират.
Партньорите от Италианската търговска камара в Дания (Danitacom) разказаха за няколко успешни примера, между които програмата „We-Grow“ на Центъра за финансова грамотност за младежи. Тя обхваща ключови теми като управление на личните финанси, бюджетиране, ипотека и данъци, като включва интерактивни часове и доживотно членство за допълнителни обучения. Особено впечатляващ е подходът към младите хора, като се използват теми и методи, които отговарят на тяхната житейска ситуация, с акцент върху реланата практическа приложимост. Силните страни в подхода на Дания са:
- Институционална подкрепа: Правителството активно съдейства за прилагане на финансовата грамотност в образованието.
- Адаптивност: Обученията са съобразени с географските, социално-икономическите и образователните нужди на младите хора.
- Интерактивност: Фокус върху практическата приложимост и релевантността на материалите.
Италия: „Младият фактор“
Инициативата „Young Factor“ е пример за ефективно обучение на ученици на възраст 14–19 години. Чрез интерактивни уроци, групови дейности и реалистични сценарии, програмата е достигнала до над 700,000 ученици, предоставяйки им ключови знания за вземане на информирани икономически решения. Основният недостатък на прогламата е, че е концентрирана върху ученици от определени възрастови групи, което ограничава обхвата ѝ до по-млади участници.
Кипър: Финансова грамотност чрез иновации
Централната банка на Кипър провежда ежегодно събитие в рамките на „Global Money Week“. Инициативата обхваща различни аудитории – от ученици до широката общественост, и използва методи като семинари, видео материали и интерактивни тестове, за да поддържа ангажираността. Проблемът тук е, че дейностите са ограничени във времето (веднъж годишно), което намалява устойчивостта на ефекта.
България: Локални иновации с глобален потенциал
Програмата „Левчето“, организирана от AIESEC България, предлага събития за финансова грамотност, включително симулации на реални търговски ситуации. Играта „Money Time“ също се откроява като иновативен инструмент за обучение, който е достигнал до широка аудитория чрез социалните мрежи и публични събития. Всчки събития са безплатни и лесно достъпни, но физическото им провеждане е ограничено само в столицата, което намалява националното покритие на инициативите.
Испания и Гърция: Интерактивност и приобщаване
В Испания програмите „Finanzas para no financieros“ и „Tus finanzas tu futuro“ използват дигитални и интерактивни подходи за обучение, насочени към различни възрастови групи, но те често са свързани с комерсиални институции, което поражда съмнения относно неутралността на съдържанието, което се предоставя в тях. В Гърция, чрез програма на Гръцката асоциация на банките, младежите научават как да управляват личните си финанси, като се акцентира върху практични примери и дигитална сигурност. Основният недостатък е в подхода, тъй като често липсва дигитализация на обученията, което на практика ограничава достъпа до тях.
Словения: Разнообразие от инициативи
Словения демонстрира разнообразие и гъвкавост в подхода си към финансовата грамотност, като фокусът е върху широк обхват от целеви групи – от ученици до възрастни, включително пенсионери. Двете ключови инициативи – тези на Časnik Finance и Асоциацията на словенските банки (ZBZ) – предоставят краткосрочни, но ефективни програми. Въпреки положителните аспекти има няколко ключови предизвикателства, ограничаващи потенциала им за дългосрочно и устойчиво въздействие, като например, че много от инициативите са краткосрочни, като събитията са ограничени до няколко дни или седмици. Липсва постоянен учебен процес или последващи модули за задълбочаване на придобитите знания, особено за участниците, които искат да разширят уменията си.
Уебинарът подчерта колко разнообразни и ефективни могат да бъдат подходите към финансовата грамотност в Европа. Докато Дания се отличава със системния си подход и държавна подкрепа, други държави като Словения демонстрират креативност и адаптивност в инициативите си. Основните изводи включват:
- Значението на сътрудничеството между държавни институции, училища и неправителствени организации.
- Необходимостта от интеграция на финансовата грамотност в националните учебни програми.
- Ползата от дигитализация и краткосрочни формати за по-широк достъп до знания.
Финансовата грамотност не е само образователна цел, но и мощен инструмент за изграждане на по-устойчиви общества и икономически просперитет. В тази връзка Русенска търговска индустриална камара ще продължава да участва и развива инициативи катo Finman+, тъй като смятаме финансовата грамотност за важна компетентност не само за младите хора, но и за всички граждани, особено в днешния сложен финансов свят.