Представяме победителя в конкурса за есе на РТИК

Представяме победителя в конкурса за есе на РТИК

“Годината е 2040. Русенската търговско-индустриална камара се подготвя за честването на своя 150-ти юбилей. Но Русе не е същият – за две десетилетия много неща са се променили…”:

15, 30 ч. – 19.07, 2040г.

Аз, Арзу Мехмед, съм вече на 36 години…. Генерален директор съм на българо-немската корпорация «Schiffe der Zukunft» («Кораби на бъдещето») от българска страна. Тази вечер съм поканена на тържествената церемония по връчването на наградата « Най-успешен млад индустриалец на Русе» по повод 150-годишнина на камарата. Аз съм номинирана за тази висока награда от УС на корпорацията «Кораби на бъдещето» по предложение на изпълнителния директор от немска страна, моя колега Ханс Шмид.

Замислям се…Трябва да подготявя речта си, тоалета си – все важни неща за събитието довечера, които, както винаги, съм оставила за последния момент… Виждам от моя прозорец високите кранове на корабостроителницата. След две седмици завършваме круизен кораб за деца, първото плаване на който ще бъде с отлични ученици от всички градове по река Дунав. Те ще пътуват екскурзионно до дунавските столици и ще обменят опит… А в останалото време корабът ще бъде детски пътуващ лагер за всички желаещи деца. Не за социално слаби деца – такива няма в моя град и региона. В последните две десетилетия с активното съдействие на камарата и общината са открити много нови малки и големи предприятия. Така бе ликвидирана безработицата и бедността. Върнаха се висококвалифицирани специалисти в Русе, сред тях и моите съученици, и се заеха с възраждането на любимия ни дунавски град…

Ето, виждам през прозореца последния етаж на новия ни детски круизен кораб, който прилича на шоколадовата къщичка от приказката за Хензел и Гретел на Братя Грим… Зелана морава с пейчици, игрища за спорт… Строителите нанасят последните метри естествена залена трева и храсти от огромната заключителна площ на круиза… Изглежда приказно, фантастично. Проектът за дизайна е на моята съученичка арх.Симона Мартинова, която след като завърши архитектурен дизайн в Дрезден, се върна да работи тук… По реката има засилен трафик на кораби под български и европейски влаг. Голяма част от тях са наше дело…

Не знам какво да кажа довечера, ако случайно от Камарата решат да дадат наградата на мен… Замислих се… Как стигнах дотук, как беше сключена сделката на 21.век – за възстановяването на русенската корабостроителница с огромната инвестиция на Германия… В 5-годишните преговори с немските ни партньори активно участие взе и българският ни евродепутат от нашия град – също моя съученичка г-жа Преслава Петрова. Всъщност с нейно участие се появиха и други международни фирми на територията на Русе… Да, много мои съученици от немската гимазия СУПНЕ «Фр. Шилер» се върнаха… Сред тях е и настоящият ректор на РУ – Евгени Павлов. Макар и завършил странната за някои хуманитарна специалност «Културна антропология» в Берлин, доц. д.ф.н. Евгени Павлов заедно с научния си екип продължава делото на своите предходници за научно и технологично развитие на русенския бизнес. В момента 10 водещи ИТ – фирми произвеждат иновативни високотехологични продукти, създадени в сътрудничество с изследователския институт на РУ и обслужват производството не само на русенските предприятия, но и на такива в цяла Европа и света… Много от възпитаниците на Дойче шуле и МГ ‘Баба Тонка» завършиха инженерни специалности в РУ «Ангел Кънчев» през тези 20 години и останаха да работят в родния си град…

А аз завърших Международни икономически отношения в Кембридж, а после защитих докторантура по международно право в Щутгард… Вече 10 години работя тук – от директор на търговския отдел до днешната ми висока позиция, която заех след тежък конкурс… Та може би трябва да кажа в своето слово думи на благодарност към мъдрите и смели хора от Русенската търговско-индустриална камара, които преди две десетилетия взеха в свои ръце съдбата на Русе – «малката Виена», чиято отминала слава клонеше към забрава… Те създадоха онази делова атмосфера на активност и творчество, която спаси моя град от окончателна икономическа разруха и демографски срив….

Сепвам се от прозвъняването на мобилния си телефон…. Куриерът на «Еконт» ми носи поръчаната по телефона официална рокля за довечера – на «ARDA_Fashion_Folk»… Нали разбирате, просто нямам време за магазини и проби… А и мерките ми са в абсолютния стандарт…Спирам писането и отварям нетърпеливо сребристата кутия… Аууу… По-хубава е отколкото изглежда дори в каталога им… Тъмносиньо кадифе с извезани сребристи шевици от русенския край бюстието…. «ARDA_Fashion_Folk» стана световен бранд последните пет години, когато нейните модни облекла с елементи от фолклорни шевици спечелиха награди по световните модни изложения… Моята съученичка Йолина Ковачева няколко години беше манекен на фирмата и още е….

17 ч. – 19.07. 2040г.

Поглеждам часовника на стената – нямам никакво време, трябва да се облека, да пооправя грима си, прическата- естествена….( никога нямам време за всички подробности…) А , да … вече е 17 часа – трябва да взема и детето от детската градина…

Изваждам мобилния си и извиквам новия си електромобил на слънчева енергия – РОСА- 2040 г., дело на автомобилната компания на г-н Росен Даскалов… Компанията е лидер в областта на автомобилното екоинженерство и то не само за Източна Европа… Моят колега от немска страна Ханс Шмит си купи същата кола само че в зелен цвят, а моята е яркочервена….Нямам шофьор, нито шофьорска книжка. Електромобилът ми е робот…

„Роса – 2040” прелетява край старата сграда на Русенската търговско-индустриална камара, днес Регионална библиотека „Л. Каравелов”, реновирана и технологично обновена по голям международен проект….Изобщо в последните години сецесионната прелест на малката Виена грее с ярки цветове сред модерното стъклено-алуминиево строителство….

„Роса – 2040” спира пред нашата детска градина, една от 10-те слънчеви градини, които Община Русе изгради в последните 5 години поради непрекъснато увеличаващия се брой малки деца…

Детето ми е взето обаче(пак не сме се разбрали със съпруга ми) и е закарано при майка ми….

17, 30 ч. – 19.07. 2040г.

Връщам се за минутки вкъщи…Съпругът ми ще ме придружава на церемонията…Вече е стъкнат в костюм на „Ariston Fashion” – лидер в официалната мъжка мода…

Най-после спираме пред новата сграда на промишлено – търговската камара в центъра на града – кристална дунавска вълна – птица в полет – дело на голям екип от русенски архитекти… На площадката пред централния вход Русенската филхармония посреща гостите с „Хубавия син Дунав”…..

…..

18,15 ч – 19.07. 2040г.

И така : Уважаеми г-н Президент

Уважаеми г-н Кмете,

Ваше превъзходителство,

sehr geehrte Herr Botschafter von Bundesrepublik Deutschland, (г-н Посланик на Федерална република Германия)

Уважаеми г-н Председател на Общинския съвет – Русе,

Уважаеми госпожи и господа от Русенската търговско- индустриална камара,

Аз, Арзу Мехмед, в качеството ми на Генерален директор на българо – немската корпорация «Schiffe der Zukunft» («Кораби на бъдещето») заставам пред Вас, за да ……………………………………………………..

Арзу Мехмед, 16 г., СУПНЕ „Фридрих Шилер“

Подобни новини

Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин, за да получавате новини, актуална информация за проекти и известия за предстоящи събития.

Политика за поверителност