Чува ли ги обществото? Глухите млади хора в България и тяхното място в икономиката

Състоянието на общността на глухите млади хора в България е белязано от редица предизвикателства, свързани с тяхната социална и икономическа интеграция. Въпреки приемането на Закона за жестовия език през 2021 г., който признава българския жестов език за самостоятелен и предвижда осигуряване на преводачески услуги, на практика съществуват значителни пречки в прилагането му, особено по отношение на квалификацията и заплащането на жестомимичните преводачи, които към 2025 г. на сайта на  Агенцията за хората с увреждания са 38, а за област Русе – едва 2.

Липсата на достатъчно информация и ограничените ресурси затрудняват достъпа на глухите хора до тези услуги. Например, по неофициални данни в България има около 120 000 глухи граждани, но след въвеждането на услугата за превод са подадени едва 140 заявления.

Подготовка и образование

Образованието е друга област, в която глухите младежи срещат сериозни трудности. Много от тях учат в масови училища без достъп до преподаване на жестов език, което затруднява усвояването на учебния материал и социализацията им. Липсата на квалифицирани учители, владеещи жестов език, допълнително усложнява процеса на обучение. 75% от учителите не използват български жестов език (БЖЕ) в специалните училища, а настоящи и завършили вече ученици с увреден слух поставят „слаби оценки“ на обучението и преживяванията си в училище.  Данните са от направено за първи път през 2023 г. проучване „И глухите младежи могат“ относно езиково-културната идентичност на младежите с увреден слух в България. Близо 55% от анкетираните настоящи и завършили ученици с увреден слух искат билингвално образования – да имат възможност да учат едновременно български жестов език и български писмен.

В трудовата сфера глухите млади хора често се сблъскват с предразсъдъци и неразбиране от страна на работодателите. Въпреки че много от тях притежават висока квалификация и умения, те срещат затруднения при намирането на работа поради комуникационни бариери и липса на информираност за техните способности.

Опитът на Западна Европа

За разлика от България, в страни като Дания, Нидерландия, Австрия и Германия, интеграцията на глухите хора е по-успешна. Там съществуват добре развити системи за подкрепа, които включват достъп до образование на жестов език, специализирани програми за професионално обучение и активни политики за насърчаване на заетостта сред глухите и особено младежите. Обществото в тези държави е по-информирано и приемащо към хората с увреден слух, което улеснява тяхната пълноценна интеграция в икономическия и социален живот.

За да се подобри положението на глухите млади хора в България, е необходима добре координирана държавна политика в следните направления:

• Повишаване на информираността сред обществото относно жестовия език и културата на глухите, което може за стане чрез медийни кампании.
• Осигуряване на квалифицирани преводачи и улесняване на достъпа до преводачески услуги.
• Подобряване на образователната система чрез включване на жестовия език в учебния процес и обучение на учители.
• Насърчаване на работодателите да наемат глухи служители и предоставяне на подкрепа за адаптиране на работната среда.
• Само чрез целенасочени усилия и промени в политиките и обществените нагласи глухите млади хора в България ще могат да се интегрират пълноценно в икономическия и социален живот на страната.

Ролята на Русенската търговско-индустриална камара в подкрепа на глухите младежи

В контекста на усилията за подобряване на трудовата интеграция на глухите млади хора в България, Русенската търговско-индустриална камара изпълнява проекта QSA4Disability. Той има за цел да създаде нов стандарт за дистанционно чиракуване, специално адаптиран за хора с увреждания, включително тези с увреден слух. Този стандарт за дистанционно чиракуване (съставен от инструменти, електронни решения и дейности) ще създаде по-приобщаващи професионално образование и обучение и бизнес среда, които да насърчават равенството и равнопоставеността на тази уязвима група. Това е особено важно, като се има предвид предизвикателствата, пред които са изправени глухите млади хора при намирането на работа, поради комуникационни бариери и липса на информираност от страна на работодателите. Чрез инициативи като „QSA4Disability“ се създават условия за по-лесен достъп до пазара на труда и пълноценна икономическа интеграция на глухите младежи в България.

Проектът е от съществено значение за младежите с увреден слух, тъй като предлага иновативен подход към професионалното обучение чрез дистанционни форми на чиракуване. Това позволява на тези младежи да придобият практически умения и опит, без да се налага физическо присъствие, което често е свързано с комуникационни бариери и липса на достъпна среда. Чрез създаването на стандартизирани дистанционни програми за чиракуване, проектът улеснява прехода на младежите с увреден слух от образование към заетост, повишава тяхната конкурентоспособност на пазара на труда и насърчава социалната им интеграция.

Включването на такива инициативи като „QSA4Disability“ и вече приключилия проект „Signing Banks“ е от съществено значение за преодоляване на съществуващите предизвикателства пред глухите млади хора в България и за създаване на по-приобщаваща и подкрепяща среда, която да им позволи пълноценно участие в икономическия и социален живот на страната.