Цветелин Николов е съосновател и съсобственик на “Pleggi” – дигитално решение за предварителен подбор на кадри. стъпвайки на установени във времето научни методологии (психометрия, невро науки), съвременни технологии (Machine Learning, Big Data) и игровизация. Основната цел на “Pleggi” е да оцени потенциала на кандидатите за работа по интерактивен начин, чрез набор от научно валидирани кратки онлайн игри, които извеждат ценни метрики за техните поведенчески, личностни характеристики (меки умения) и ценности. Тази информация цели да помогне едновременно на кандидатите за работа и работодателите, надграждайки стандартното CV и увеличавайки обективността и ефективността в предварителния подбор на кадри, които в максимална степен да се впишат в корпоративната култура и спецификите на дадената позиция. Цветелин или Цецо както го наричат приятелите, е изключително интелигентен и енергичен млад човек, който е поел по нелекия път на предприемачеството и постигнал завидни резултати за възрастта си. Ето защо от РТИК се обърнахме именно към него за да разберем как се става млад предприемач в България и как организации като нашата могат да подкрепят най-успешно други млади хора като него.

Можеш ли с 2-3 думи да представиш себе си?

Казвам се Цветелин Николов, на 26 години, женен, магистър по бизнес администрация и млад предприемач. От няколко години /вече 5/ имам опит в бизнес развитието в една софтуерна компания и в момента развивам паралелно собствена софтуерна компания в една доста иновативна сфера.

Защо избра този път за себе си? Защо избра да бъдеш предприемач?

Истината е, че всеки има някой или нещо в живота си, което да го вдъхнови. Виждайки как някой е направил нещо много интересно, човек си казва “искам и аз да направя подобно ”!

В много ранна детска възраст исках да бъда изобретател, да създам нещо, което да помага на другите. Тъй като тогава бях скаран с машините, си казах, че няма да го бъде. Но предприемачеството представлява реализиране, изобретяване на идеи, които да са полезни. А аз искам да създавам, да помагам затова се и насочих към него. Освен това и житейския ми път колкото и малък да е той, ме срещна с хора, които вече го правеха.

Тогава си казах защо не?

Как започна всичко? Какъв е пътят, който си извървял до момента?

Пътят ми като предприемач започна още от студентските години. Всеки проект за създаване на фирма съм го правил така, все едно ще бъде наистина, по възможно най-добрия начин. Знаех, че работя в защитена среда, в която действаш и тестваш. Това беше игровизиран подход, който някои от преподавателите ми в университета използваха. И аз осъзнах, че това е правилния метод за оценяване и учене. От тогава се влюбих в игровизацията и си казах, че искам да правя нещата по този начин. Паралелно ходех на събития за обучение и развитие на човешки ресурси, но много скоро разбрах, че това не е за мен и че там не съм най-силен, но практикуването в областта на човешките ресурси ми показа, че най-ценния ресурс на една организация е човешкият. Така постепенно, заедно и с колеги, които мислят като мен, се роди и идеята за Pleggi.

Кои бяха трудностите и проблемите, които срещна по пътя си?

Първите трудности, с които се сблъскахме бяха свързани със сроковете и мотивацията. Всеки търси бърз резултат, но ние разбрахме, че той няма да дойде скоро. Това доведе до демотивация в екипа въпреки, че бяхме много вдъхновени и вярващи в успеха си.

Реалността ни показа, че нещата не винаги се случват със скоростта, която си представял.

Програмистите ни помогнаха много и то не само с експертиза си, но и с това, че ни излъгаха, че ще стане бързо. Така, че вече си знаем когато програмистите кажат, че нещо ще стане за Х време ние го умножаваме по 2, 3 дори и 4. Но важното е, че тогава имаме времевия хоризонт.

Неяснотата в сроковете се явява пречка, и то голяма, защото не можеш да планираш коя да бъде следващата ти стъпка.

Друга голяма трудност е свързана със събирането на подходящ екип.

При вас как се случи това как събра членовете на сегашния си екип? Къде ги срещна? Твоето образование и тогавашната ти среда нямат нищо общо с IТ средитe.

Нормално е в началото всеки да се опита да реализира идеята си с приятели и познати. (Не препоръчвам да се прави с роднини.) Впоследствие в екипа се вкарваха познати на познати, така, че да се открие подходящото парче към пъзела и да заработи машината.

Истината е, че аз бях изключително проактивен студент и участвах в много събития като доброволец едно, от които беше за създаване на игри и там се запознах с програмисти, дизайнери, озвучители и всякакви хора, които могат да създават игри. По този начин завързах изключително много контакти.

По-късно работата ми във софтуерна компания ми помогна да започна да ги разбирам по-добре и да знам дадения програмист дали има експертиза в областта, която ми трябва.

Считаш ли че достъпа до контакти, до работа в мрежа, до различни специалисти е допринесло да се кристализира и предприемаческата ти идея?

Разбира се. Ако една идея не се променя, значи нещо куца, значи не си събирал достатъчно обратна връзка. Навярно съществуват някои гениални идеи, които няма нужда да се променят, но моето мнение е, че 99,9% от идеите се видоизменят и това става на база обратната връзка – дали вследствие на пазара, дали заради мнението на бъдеще клиенти, ментори и т.н.

Не препоръчвам да се взема под много голямо внимание обратната връзка на приятелите и семейството, тъй като те винаги могат да те подкрепят или окуражат малко повече от необходимото. В моят случай не беше така – почти всички, с малки изключения като съпругата ми , казаха “не се занимавай”.

Липсата на подкрепа от страна на близките ти обезкуражи ли те?

Средата е изключително важна. Ние не избираме семейството си, но си избираме приятелите. Аз със сигурност вече си създадох среда. Започнах да общувам повече с хора, които мислят като мен, така получавам стойностна обратна връзка, мотивация и идеи. Тази среда дойде като резултат от комуникацията с много хора, участието в различни събития, проекти и т.н. Сега вече и семейството ми вярва в идеята!

Имаше ли кой да те подкрепи? Имаше ли достъп до информация относно съществуващи програми за подкрепа?

Истината е, че сред моите преподаватели срещнах хора, които ми бяха ментори. Но аз съм частен случай и не на всеки се случва!

Няма достатъчно информация относно процесите по създаването на една идея. Необходимо е всеки предприемач да си отговори на едни въпроси предварително. Да разбере тази идея по какъв начин е полезна – това социално предприемачество ли е, тази идея може ли да изкарва пари или не. Защото бизнес, който не може да се самоиздържа не е бизнес.

Необходимо е да се работи още в тази посока чрез клубове, менторски, акселераторски програми. Аз знам, че съществуват такива, защото съм се интересувал, но те навсякъде ли са? Или само в града-държава София? Ако си от по-малко населено място ти си ограничен. Аз съм от Козлодуй и там няма кой да подкрепя младите предприемачи. А те могат да се отглеждат още в училище.

Да разбирам ли, че най-правилният подход чрез който може да се стимулира младежкото предприемачество е личния пример? Чрез срещи с ментори още в училище?

Да, добрият пример вдъхновява. Можеш да помагаш с опита, с експертизата си, с интересната си и вдъхновяваща история.

Ти говориш не толкова за обучителни и акселераторски организации, а по-скоро за практици, за реални предприемачи?

Аз съм фен на практиците. Не смятам, че те са по-добри от теоретиците, но мисля, че срещите с реални предприемачи са наистина ценни. Трябва да има синергия и тук!

Смяташ ли, че младите предприемачи разполагат с достъп до полезна информация за програми, състезания, мрежи и обучения?

Известно ми е, че има подобни възможности и програми, но те не са достатъчни. Ако чакаме те да ни вдъхновят и да ни дадат всичко, без да положим нужните усилия, нещата няма да се получат. Те дават необходимите знания, но без необходимите страст и енергия нищо няма да стане. Същевременно не смятам, че тези програми са достатъчно маркетирани. Много хора не знаят за тяхното съществуване. Аз лично бих използвал по-усилено каналите за комуникация в социалните мрежи, където в действителност могат да се открият много предприемачи.

Да се върнем отново на твоята бизнес идея. Към днешна дата, каква форма на подкрепа би ти била най-полезна? Вие вече имате жизнеспособен продукт.

Да, така е! Ние търсим инвеститори, които освен да ни подкрепят финансово , така и чрез експертизата, знания, умения и контакти.

Аз не съм фен на ходенето по изложения и събития с тип акселератори особено след един етап на бизнеса – да имаш както каза жизнеспособен продукт. Защо ли? Отиваш, показваш се, и очакваш да привлечеш инвеститор. Един вид си предприемач на хранилка от различни събития – акселератори. Твоята работа е да създаваш! Познавам много близък до нас бизнес, който похарчи всичките си пари по изложения в Европа, а не получиха финансиране. Ако бяха инвестирали по друг начин времето, усилията и парите си, със сигурност нещата за тях щяха да изглеждат различно. Според мен добрите идеи трябва да се показват, но и да не разчитат единствено на това.

А по какъв начин могат да се създават контакти, ако не чрез участие на такива събития за предприемачи?

Чрез проактивно търсене на контакт на хората, от които се интересуваме. Като изключим събитията – акселератори остава да ги открием офлайн на събития, от които се интересуват и онлайн като си отговорим на няколко въпроса. В кои социални мрежи са те? Какво харесват? Какъв им е бизнеса? Имат ли публични имейли, телефони? Например аз обичам да използвам соц/мрежа LinkedIn. Откривам човека, проучвам го и му пиша като понякога подбирам времето, в което пиша, включвам важни неща за самия човек, даже може да е свързано с неща, които той споделя в същата мрежа и чак тогава бих се представил аз и впоследствие бизнеса ми.

Ако една бизнес подкрепяща организация иска да е максимално ефективна, тя трябва по някакъв начин да персонализира подкрепата си?

Абсолютно. Именно така ще се получи истинска стойност.

Нужно е да се определи първо етапът, на който се намира дадения проект, идея, бизнес, за да му се предложат необходимите знания и насоки – продажби, маркетинг, финанси, счетоводство, човешки ресурси.

Тук искам да обърна внимание и на юридическата подкрепа, която е много важна. Повечето млади предприемачи не осъзнават ролята и важността на юристите, докато не се наложи в последния момент. Ако ги използват правилно, юристите ще бъдат едни “питбули”, които ще ги пазят и защитават от проблемите. Те даже могат да им помогнат много да спечелят партньори, подкрепа и да доразвият и изяснят бизнеса.

Ти си доста млад. Би ли казал дали имаше моменти, в които възрастта ти ти е създавала някакъв вид пречки? Сблъсквал ли си се с предразсъдъци?

Дори в момента се сблъсквам с предразсъдъци. Понякога е трудно за мен да спечеля вниманието и подкрепата на експерти в сферата на човешките ресурси, които не вярват, че по-млади от тях могат подобрят процеси и дадат решение на проблеми от години. Признавам, че това пречи, но и развива спортната злоба, а тя за мен е полезна. Именно предразсъдъците у другите ме накараха да търся и да уча повече, за да бъда в състояние да покажа една по-различна експертиза.

Истината е, че възрастта ми може да се разглежда и като плюс, защото това е страхотно оправдание – аз съм млад и се уча. Очакванията към младите не са чак толкова големи и когато се допускат грешки, вратите остават все още отворени. Ако бях по-възрастен, това можеше и да не е така.

Повечето въпроси в интервюто бяха свързани с външните пречки и с външната подкрепа за младите предприемачи. Това, което ти сподели с нас, беше съсредоточено върху вътрешната мотивация и собствените усилия. Къде е ключът към успеха на един млад предприемач?

И външната, и вътрешната среда са от значение. Трябва да има синергия между тях. Ако обратната връзка от ментори, институции и организации те насочат към това да си поставяш по-конкретни задачи и цели, тогава със сигурност младите предприемачи ще разберат, че дори идеята им да не се реализира, натрупания опит, практика и умения ще са им полезни за всяко едно нещо занапред. Истината е, че дори идеята да не се реализира, усилията ще се възнаградят. Откакто съм предприемач съм много по-добър в работата си, защото вече разбирам бизнеса много по-добре. Разбирам как тече потока на парите, разбирам екипа, мотивацията, всяко едно нещо.

Повечето млади предприемачи са стеснителни и нямат желание да разказват идеята си на живо пред много хора. Много от тях пазят и крият идеите си. Аз самият загубих една година пазейки нашата, за да не ни я открадне някой. След като се позамислих, осъзнах, че дори и така някой може да ни я открадне. Щом една идея се развива в главата на един човек, то със сигурност се развива и в главата на друг. Или действаш, или някой друг ще го направи преди теб. Играта никога не спира!

Настоящото интервю е част от международната програма Better Incubation ( http://betterincubation.eu/). Better Incubation е 2-годишна програма (2021 – 2023) захранвана от проекта LIAISE, финансиран по програмата на Европейския съюз за Заетост и социални иновации. Проектът цели насърчаване на приобщаващото и социално предприемачество в Европа чрез мобилизиране и овластяване на бизнес подкрепящите организации (BSO) с инструменти и добри практики за ефективно подпомагане на социалните предприятия. Програмата фокусира помощта си върху предприемачи попадащи в една или няколко от следните групи – младежи, хора с увреждания, жени и хора над средна възраст за да подпомогне тяхното включване в обществото, чрез осъществяване на социално значими бизнес идеи.