futuristic scene with high tech robot used construction industry scaled

Индустрия 4.0 и новите технологии

Индустрия 4.0 е термин, който в сегашно време чуваме доста често. С прости думи, тя обозначава текущата тенденция на автоматизация и обмен на данни в производствените технологии.  

Всъщност в общия случай, индустриалната революция се отнася до радикална промяна, която първо възниква в Англия през 1780 година. Тя въвежда силата на производството за цялото общество, като изцяло променя структурата на икономиката чрез увеличаване и умножаване на работната ръка, стоките и услугите. Появяват се голям брой фабрики, оборудвани с машини, произвеждащи големи количества продукти на ниска цена.

Първите 3 индустриални революции са трансформирали днешното модерно общество. С всяко едно от тези постижения – парният двигател, годините на науката и масовата продукция и възхода на дигиталните технологии – светът около нас бива фундаментално променен.

Picture1

Източник: https://toest.bg/zakusnyavashata-digitalna-transformatsiya-na-industriyata-u-nas/.

Сега, всичко това се случва отново за четвърти път с тази разлика, че този път революцията е задвижвана от облачните услуги, социалните медии, мобилните технологии, Интернет на нещата (IoT) и Изкуствения интелект (AI), както и от нарастващата компютърна мощ и данни. Основната идея зад Индустрия 4.0 е създаването на „умни фабрики“, в които машините и устройствата са свързани в мрежа, комуникират помежду си и вземат самостоятелни решения въз основа на анализ на данни в реално време. Ето и някои от основните предимства, които ясно посочват нуждата от четвъртата индутриална революция и технологиите свързани с нея:

  • По своята същност е децентрализирана система
  • Води до иновации в икономиката
  • Създава нови продукти
  • Увеличава продуктивността
  • Създава нови бизнес модели
  • Поставя хората в центъра на производството
  • Поставя клиентите в центъра на всички дейности

Как стоят нещата в България

На 30 август 2017 г. Министерския съвет одобри „Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0)“ с Протоколно решение № 37, като основа за разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция. Целта на настоящата Концепция е да се създадат предпоставки за модернизиране, автоматизиране и конкурентно позициониране на българската икономика в средносрочен до дългосрочен план (2017 – 2030 г). Визията, очертана в Концепцията, е към 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.

Какво се случва в реалност

Според проучване на Market Research Report на Fortune Business Insights, България е сред държавите с най-нисък дял на пазара на Индустрия 4.0 в Европа, като се очаква този дял да достигне само 0,5% през 2029 г., докато средният за ЕС е 5,4%. Доклад на „Статиста“ от април 2023 г. показва, че България има най-нисък дял на приходите от Индустрия 4.0 в Европа, като те съставляват едва 0,1% от БВП през 2019 г., в сравнение със средния за ЕС от 0,7%. Догонващият и хаотичен характер на осъществането на Концепцията за цифрова трансформация, чиито статус на изпълнение към момента е неясен, затлачва напредъка на Българския бизнес в много направления.

Значими Европейски проучвания като Доклад за цифровото десетилетие 2023г., сочат че нивото на дигитализация на бизнеса в България е доста под средното за ЕС и по тази причина остава далеч от заложената цел на Цифровото десетилетие. Например, докладът сочи че само 47% от МСП имат поне основно ниво на дигитална интензивност, при 69% средно в ЕС и заложена крайна цел от 90%. Когато става въпрос за дигиталния умения, България дава умерен принос към целта на Цифровото десетилетие по отношение на цифровите умения. Така например, само 31% от хората имат поне основни цифрови умения, което е под средното от 54% за ЕС и в същевременно най-ниското в ЕС. Пропастта със средната стойност за ЕС също е много висока, когато става дума и за нивото на хора с над основни цифрови умения: едва 8% в сравнение с 26% на ниво ЕС. Не всичко обаче изглежда толкова негативно и всъщност България не е само в ролята на доганваща страна. В област „Дигитални инфраструктури“ например, страната ни се представя много добре по отношение на VHCN покритие (Very High Capacity Network – мрежа с много голям капацитет), което достига 86% и е над средното за ЕС от 73%. По същия начин покритието на FTTP (Fiber To The Premises – достъп до високоскоростен интернет чрез оптичен кабел) е 86% – значително над средното за ЕС от 56%.

Отчасти поради политическата несигурност в страната през последните няколко години, инициативата за дигитализация на Българската индустрия и внедряването на Индустрия 4.0 похвати и техноглогии в повечето случаи се осъществява на частен принцип отколкото всеобщ подход. Въпреки това съществуват и добри примери за напредък в различните сектори, като мебелното производство например. Гордеем се, че в нашите собствени членски редици присъстват иноватори като SIVIKO, Бадер България КД, Хускварна Русе ЕООД, Буллитт Инженеринг АД и СЛ Индъстрис ЕООД, които не само внедряват, но и създават иновативни Индустрия 4.0 решения и продукти.

Ролята на образованието

Не е изненадващо, че образованието е ключово и тук, и Русенска търговско-индустриална камара е постветена на идеята за икономика на знанието и теми като Индустрия 4.0 и Дигитализация на бизнеса не са чужди. В тази връзка осъществяваме три значими инициативи с които даваме и своя принос в тези области:

Digital Twin Logo (Main)

„Digital Twin – Дигитални близнаци за интелигентно производство“ е проект, който стартирахме в началото на тази година в рамките на програма Еразъм+. Виртуализацията на индустриалните системи ще бъде най-често използваният начин за проектиране, тестване и поддръжка на машини, съгласно указанията на Индустрия 4.0. Това ще доведе до нов начин на мислене, който ще замени съществуващия индустриален работен процес в редица аспекти. Взимайки това в предивид, индустрията ще се нуждае от нов профил на техник, който ще трябва да може да интегрира традиционните умения в индустриалната автоматизация с нови компетенции относно системите за виртуализация и дигитални близнаци. По този начин, ще се осигури по-добре квалифицирана работна сила, която от своя страна ще подобри и улесни работните процеси в съответния бизнес. Какво още може да очаквате от проект Digital Twin? Каним ви да научите тук.

Be Digital Logo 3 2

„BE-Digital – Алианс за насърчаване на иновациите в бизнеса и образованието чрез цифрови вериги за доставки“ e Еразъм+ проект, който е съсредоточен върху разработването на специализирани курсове в четири тематични области

  1. Автоматизирани управлявани превозни средства (AGV)
  2. Интернет на нещата (IoT)
  3. Анализ на данни и големи данни (включително Блокчейн)
  4. Разширена и виртуална реалност (AR/VR)

    Проектът има за цел да насърчи: интегрирането на революционни технологии за дигитални вериги на доставки в учебните програми за висше образование и ПОО за справяне с несъответствията на уменията, и (ii) трансформация на традиционните бизнес модели в сферата на веригите за доставки към цифрови и устойчиви. Очакваните резултати от проекта, включват и свободно-достъпна образователна програма с игровизирани елементи (включително и на български език), която да предостави качествено обучение в споменатите теми. Повече за проект Be-Digital ви каним да научите тук.
DTAM New European project in support of digital transformation in advanced manufacturing systems

Проект „DTAM – Дигитална трансформация в напреднали производствени системи“ приключи в началото на 2024г. година. Производствените МСП все повече се нуждаят от адекватно обучени техници с цифрова компетентности и проектът подпомага решението на именно този проблем. Налице са следните свободно достъпни инструменти, които ви насърчаваме да ползвате:

  1. Индекс на компетентност за цифрова трансформация: посочва необходимите и подходящите за професионално обучение компетенции. Достъпен само на английски език.
  2. Курсът на обучение по DTAM: насочен към разбиране на ключови базови технологии в основните области на Индустрия 4.0 като Големи данни, Машинно обучение, Интелигентни сензори, Киберсигурност и специален модул за Трансверсални умения.
  3. Ръководство за обучители. Достъпен само на английски език.
  4. Дигитален инструмент за самооценка: позволява диагностика на вашите меки и твърди умения.
  5. Платформа за обучение: интерактивна многоезична платформа в която ще откриете целият курс за обучение DTAM.

    Повече за проект DTAM можете да научите тук.

Навлизането на Индустрия 4.0 в работните процеси на бизнеса в България, в начина по който работим, в начина по който се учим и изобщо възприемаме значението на този комплексен термин е нещо, на което тепърва ставаме свидетели. Това е така, защото в страната ни процесът се случва с много бавни темпове, но има и стъпки в правилната посока. За да се засили този процес е необходима централизирана, координирана и систематична политика подкрепена както на национално, но най-вече и на местно ниво от основни заинтересовани лица в процеса а именно представителите на образованието и бизнеса, както и местната власт. Ето защо РТИК продължава усилията си в тази област и ще продължи да дава необходимия тласък, искра и подиум в осигуряването на по-добър и модерен бизнес климат. Каним ви да следите редовно секция „Събития“, за да не пропускате значими мероприятия, който планираме в подкрепа на бизнеса, както и други интересни теми.

Подобни новини

Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин, за да получавате новини, актуална информация за проекти и известия за предстоящи събития.

Политика за поверителност