Представяме есето, спечелило втора награда в конкурса на РТИК

Замислям се… Какво мисля за бъдещето? То е промяна. Шанс. Ново начало. Вдъхновение. Игра с неразбираеми инструкции. Щастие… Съвкупност от хиляди неясни неща. И точно заради това е толкова примамливо да бъде чакано с интерес. Обликът на града Русе в бъдещето ще бъде изцяло променен. Нещата, които гледаме във фантастичните филми ще се превърнат в реалност.

Преди много години Хари Емерсон Фосдик е казал: „Днес светът се развива с такава бързина, че ако някой каже – това не може да се направи, бива прекъсван от някой, който вече го прави“. Каква гениална мисъл, изречена преди толкова много години, когато изобщо не е ставало въпрос за главозамайващи технологии… Тоталната инвазия на всевъзможни устройства и проектирането на иновативни сгради, които гледаме, за да притаим дъх във въображаемия свят на филмите, вече ще са достъпни и реални.

Как ще изглежда град Русе? След години той ще бъде изцяло променен. Нека да погледнем в бъдещето… Годината е 2040. Русенска търговско-индустриална камара се подготвя за честването на своя 150-ти юбилей. Но Русе не е същият – за две десетилетия много неща са се променили…

Градът представлява гигантски климатизиран комплекс, покрит с прозрачен купол, под който температурата се регулира и няма бури и ветрове. През зимата създават изкуствен сняг, за да може децата да се радват и играят. Блоковете имат нова визия. Те са съединени с пешеходни и колоездачни преходи на различни нива. Движейки се из града, си представям около себе си много зеленина, красиви паркове и градини, пълни с пъстри цветя и дървета. И най-вече сред тях се разхождат щастливи хора, които след това се прибират в уютните си домове, където живеят доволни и спокойни за утрешния ден.

Нашият, красив и емблематичен, кей също изглежда по различен начин. Той привлича русенци с интерактивен музей, виртуални аквариуми, зоологическа градина и огромно кино и театър. Хората имат възможност, по време на своята почивка, да развиват интересите си – да ходят на театър, кино и музей, за да бъде животът им истински и пълноценен.

Разгръщам границите на въображението си при описването на парка в бъдеще. Той несъмнено е едно от любимите места на русенци. Има специално изграден тревен площад, на който посетителите се събират, правят пикник или четат книги. До него има люлки и хамаци, които са предназначени за развлечение. Най-интересната час е област над земята, която дава възможност на хората да обикалят по пешеходна пътека, която прави маневрени завои около стволовете на дърветата. Каква е целта на това изобретение? Хората имат по-близък досег с природата.

Когато казвам, че хората четат книги в парка си ги представям по различен начин. Книгите са изцяло в електронен вариант – с емусия, която реагира на вълни. Това позволява на героите в илюстрациите да се движат. Така книгите няма да бъдат погълнати от виртуалния свят, но той ще влезе между кориците.

Летящите коли вече не са само фантастика и въображение – те съществуват. Meчтитe нa бългapитe да карат запазени и нови автомобили се сбъднат. Хората се сещат за мaйcтopa вeднъж в гoдинaтa, ĸoлĸoтo дa cи cменят мacлoтo на колата. За намаляването на задръстванията в града се използват летящи таксита и автобуси, а по-дългите пътувания се извършват с помощта на ракети, преминаващи през горните слоеве на атмосферата с висока скорост, която съкращава времето на пристигане.

Вълнуващ и изцяло променен ще бъде спортът. Как изглеждат стадионите за футбол? Те са много по-различни. Мачовете на любимия отбор на русенци – ФК „Дунав“ се играят на летящи дъски и куидичът от “Хари Потър” вече не е научна фантастика.

На какво се дължи промяната? Този напредък се дължи на всички нови технологии, които завладяват света. Бъдещето със сигурност е интересно и си заслужава да се види всичко това. Благодарение на технологиите и новите изобретения, след около двадесет години всичко ще бъде възможно.

Вярвам!

Очаквам!

Убедена съм, че град Русе ще е много развит. Всички негови жители, особено младите хора, ще бъдат щастливи и ще свързват мечтите си за бъдещето с него. Несъмнено нашият живот в бъдеще ще е прекрасен!

Моника Великова, 15 г., ПГ по туризъм „Иван П. Павлов“