131 години от създаването на първата Търговска камара в България

На 15 април 1890 г., в Русе е създадена първата Търговска камара в България, а 131 години по-късно Русенска търговско-индустриална камара продължава да поддържа традициите, залегнали в основата на едно от най-успешните икономически начинания след Освобождението.

Към 1890 г. в Русе се наброяват 14 по-големи предприятия от фабричен тип на металообработващата, химическата, хранителната, керамичната, кожарската и др. индустрии. Значителен растеж отбелязва и търговията. Само в периода от 1885 г. до 1903 г. в града са регистрирани 135 търговски фирми.

В тези условия на честите срещи на първите русенски търговци, ставали в добре уреденото кафене на Оханес Енкарниян на ул. “Княжеска”, се замисля създаването на търговска организация – Първа българска частна търговска камара, с месечни вноски на членовете ѝ.

В края на 1889 и началото на 1890 г. деловите търговски кръгове на Русе, отчитайки потенциалните ползи, започват активно да работят за реализация на инициативата. Подобно на съществуващите камари в европейските страни и Америка,  сдружението си поставя за цел да събере интелекта и инициативата на стопански активните слоеве  и да служи като съвещателен орган на правителството, като едновременно с това защитава интересите на търговско-производителното съсловие. Русенският вестник „Исток“ пише, че на 15 април 1890 г. в Русе е учредено ново търговско сдружение под името „I- ва Българска Търговска Камара“ от 33-ма видни представители на тогавашния търговски елит.

Като частно сдружение, Русенската търговска камара е създадена без протекцията на централната държавна администрация на страната по подобие на устройството на английските свободни камари.

По онова време голямата заслуга на русенските делови кръгове е не толкова в откриването на нови фабрики, търговски кантори и банки, а в организацията на нови форми за сътрудничество между стопанския елит и ръководството на държавата с цел по-доброто икономическо развитие на страната. Членовете на Камарата са с различни политически убеждения, но това не им пречи да работят заедно за просперитета на града и страната, използвайки своите знания и опит, като същевременно търсят подкрепа и от държавата.

Много скоро след създаването си Търговската камара успява да се наложи в икономическия живот на града, и постепенно добива национално значение. В началото на юни Настоятелството на Камарата се представя официално на Княз Фердинанд при гостуването му в Русе.  А на 19 юли 1890 г. Камарата дава тържествен банкет в чест на посещението в Русе на министър-председателя Стефан Стамболов в лятната градина на бирария „Хаберман“. На събитието присъстват повече от 200 гости с различна политическа принадлежност- стамболовисти, каравелисти, цанковисти и дори крайни русофили. Всички са обединени около мнението, че трябва да се загърби миналото и да се работи на „съзидателното стопанско поприще“. 

След възстановяването на дейността си през 1990 г., Камарата отново става водеща институция в икономическия живот на региона, и участва активно в изграждането на икономическите политики както на местно, така и на национално ниво като част от мрежата на Българска търговско-промишлена палата.