История

Като наследник на вилаетския Русчук, след Освобождението град Русе е един от най-важните центрове на младата българска държава. И точно тук инициативните и делови търговци, индустриалци и предприемачи на града за първи път в България основават Търговска камара – едно ново сдружение за нашите земи, което си поставя за цел да събере интелекта и инициативата на търговско-производителните слоеве от населението, да защитава интересите им и да служи като съвещателен орган на правителството по въпросите за икономическото развитие на страната.

В първите години след Освобождението Русе е най-голям град и икономически център на Княжество България. Важното значение на града се определя от бързото му индустриално развитие и традиционните търговски връзки, които поддържа с дунавските страни. Международните търговски контакти дават възможност на немалка част от русенското търговско-занаятчийско съсловие още в пред-освобожденската епоха да осъществи първоначално натрупване на капитали. И доста рано, още през 80-те и началото на 90-те години на XIX-ти век век, русенци се отърсват от дотогавашните си разбирания за използването на свободния капитал.

Те създават първите акционерни дружества в страната: Акционерно спестително дружество “Гирдап” (1881 г.), Първо българско застрахователно акционерно дружество “България” (1890 г.), “Българска търговска банка” (1895 г.) и др. Към 1890 г. в Русе има 14 по-големи предприятия от фабричен тип на металообработващата, химическата, хранителната, керамичната, кожарската и др. индустрии. Значителен растеж отбелязва и търговията. Само в периода от 1885 г. до 1903 г. в града са регистрирани 135 търговски фирми.

В тези условия през 1889-1890 г. в кафето на Оханес Енкарниян на ул. “Княжеска”, се замисля създаването на търговска организация – Първа българска частна търговска камара, с месечни вноски на членовете й. От пролетта на 1890 г. новоучредената за пръв път в страната Търговска камара започва да развива дейност. Това първо камарно сдружение в България възниква като частна търговска организация, без протекцията на централната държавна администрация, копирайки устройството на английските свободни камари.

Членовете на първото камарно сдружение с волни пожертвования наемат кафето на Енкарниян за заседателна зала и свое седалище. Пак по същия начин закупуват и мебелировката. Вестник “Славяни” излиза с голяма статия, в която се приветства “доброто вътрешно устройство” на “Търговската камара” и се изтъква, че “прави чест на тия, които са предприели създаването й”.

В началото на своето съществуване, Търговската камара в Русе заема полагащото й се място в обществения и икономически живот на града.

На 19 юли 1890 г. Камарата дава тържествен банкет в чест на посещението в Русе на министър-председателя Стефан Стамболов. Началната дейност на първата Търговска камара, обаче съвсем не е свързана само с представителни мероприятия. В края на 1890 г. членовете на Камарата стават инициатори и учредяват в Русе Първото българско застрахователно акционерно дружество “България”. За председател на Камарата е избран Панайот А. Попов.

Икономическото развитие на страната от средата на 90-те години на 19-ти век все по-осезателно налага законодателно регламентиране на модернизирането по европейски стандарти на българското производство и търговия. В тази връзка, министърът на търговията и земеделието Иван Гешов, внася законопроекта за създаването на Търговско-индустриалните камари (ТИК) в Народното събрание на 19-20 декември 1894 г. Той изтъква, че на тези институции “немалко има да благодарят за подобрение на търговията и индустрията си ония държави, които са имали възможност преди нас да ги устроят”. Той е убеден, че “устройването” на камари в България ”няма да се забави да донесе неоценими услуги за нашата местна търговия и промишленост”.

С правилника към Закона за камарите, публикуван с Указ № 61 от 17 април 1895 г., се разграничават районите на действие на между първоначално учредените четири камари – Софийска, Пловдивска, Русенска и Варненска. Камарите получават статут на относително автономни учреждения с административни функции, субсидирани от държавата по образец на френските ТИК.